С показалеца си чародеят нарисува върху мокрия пясък една гротескна глава:
— Представи си, че това е драконът, който си мислиш, че си видял. Какво точно смяташ, че се случи тогава?
Харл изстена и падна уморено на колене, взирайки се безпомощно в рисунката. Вече можеше да се отпусне и се почувства адски изтощен — трябваше да поспи. Но точно сега бе нужно да се съсредоточи върху това, което му показваше чародеят.
— Той сграбчи Ай — рече Харл. — С уста.
— Така ли? — Пръстът на чародея надраска нова фигурка. Хваната между зъбите на дракона, тя размахваше безпомощно крака и ръце. Още докато рисуваше, малките вълнички заливаха рисунката, размеквайки и заличавайки линиите.
— Така — съгласи се Харл. Бе седнал в крайно неудобна поза.
— Но сега всичко е изтрито — рече поучително чародеят. — Изтрито. И когато това ужасно нещо изчезне, тогава може да бъде нарисувана истината, такава, каквато аз и ти я искаме, и да заеме своето място.
Вълничките идваха и идваха, отмивайки дракона. И Харл вече можеше да заспи. Най-после.
…
Някъде насред поредицата от забързани дни, докато траеше индивидуалната му подготовка, Мат попита:
— Значи крал Ай в действителност е мъртъв, а не ранен, както ми беше казано.
Възпитателят обясни:
— На тебе ти беше казано, че е само ранен, тъй като той може да бъде върнат към живота. Ако твоята мисия успее, ще бъде все едно че никога не е бил раняван.
— Тогава значи, ако се проваля, някой друг ще се пробва отново? Ако там ме убият, моят живот също би могъл да бъде спасен?
В отговор лицата на неговите настойници добиха угрижено изражение. Но все пак те се впуснаха в обяснения:
— Всичко, което виждаш да се върши тук, цели да върнем онзи човек обратно към живота. Ако успеем да възстановим неговата жизнена линия, то всички останали променени и застрашени човешки съдби, които имат някакво отношение към Ай, ще бъдат възобновени така, както са били преди нападението на берсеркерите. Но не и твоята, понеже ти не си бил там в оригиналната схема. Ако ти умреш във времето на крал Ай, твоята смърт ще бъде истинска и окончателна за теб. Смъртта ще бъде истинска и окончателна и за всички нас тук. Ако се провалиш в твоята мисия, никой не ще може да се опита отново.
…
Една от привилегиите, които донесе новата длъжност на Дерън, беше малката лична камера, служеща за канцелария, и в момента той тихо псуваше повишението, което беше дало възможност на Лайза да го сгащва тук по всяко време, когато й скимнеше.
— Чия е вината, ако не твоя? — питаше тя, гневна както не беше я виждал никога досега. — Признаваш, че ти си предложил да използват Мат. Защо не идат да вземат някой друг от миналото вместо него?
Засега Дерън успяваше да се овладее.
— „Операции“ не могат просто ей така да се пресегнат и да дръпнат някого от историята всеки път, когато им се прище. Екипажът на Ай е изключение и той ще бъде върнат обратно, където му е мястото. И Мат е специален случай — той беше почти умрял, когато го донесох тук. „Операции“ вече са пренесли още двама души, които са били близо до гибелта си в своята епоха, но самите те продължават да не знаят къде са, да не говорим за това защо са тук и каква е целта на мисията. Когато бъдат в състояние да разберат, те могат и да ни откажат.
— Да откажат ли? А Мат каква възможност имаше да ви откаже, когато поискахте съгласието му? Той те мисли за някакъв голям герой. Все още е като дете в много отношения.
— Моля, моля, не е дете. Далеч не е. И там също не ще бъде безпомощен. Преди да го спуснем, той ще бъде обучен на всичко, от което ще се нуждае, от властнически умения до боравенето с оръжия. А и ние ще бъдем готови…
— Оръжия? — сега тя вече наистина беше възмутена. В известен смисъл самата тя се държеше като дете.
— Оръжия, естествено. Макар да се надяваме той да остане в Куинсленд едва няколко дни и да не му се наложи да влиза в бой. Ние просто ще се опитаме да възстановим линията на Ай и после ще върнем Мат отново тук преди сватбата…
— Сватба!
Дерън побърза да продължи:
— Мат умее да се грижи за себе си и работата е по силите му. Той е роден лидер. Всеки, който може да води хора от Неолита…
— Глупости! — Виждайки, че гневът й е безполезен, Лайза едва не се разплака. — Разбира се, че ще го стори! Ако трябва! Ако той е единственият, който може да отиде. Но защо тъкмо ти си предложил да бъде изпратен? И то веднага, след като говорих с теб за него. Защо? Имаше нужда да се увериш, че и той също е временно същество като теб ли?
— Лайза, недей!
Сълзите преляха от очите й и тя изтича към вратата: