— Що за човек си ти! Не искам да те зная вече! — И си отиде.
…
Вече от няколко дни пластичната мембрана бе свалена от лицето му, понеже си беше свършила работата. Втората кожа се появи благодарение на магиите на Новите хора и с махането на мембраната брадата му започна да расте със страхотна бързина, преди скоростта на растежа й да се сведе до нормалната.
Сега, в деня на акцията, Мат за последен път стоеше пред огледалото в стаята си — той все още живееше в болницата — и оглеждаше своето ново лице. Въртеше глава отляво надясно и обратно, опипваше бузите, носа и брадичката на Ай.
Това лице беше много различно от онова, което бе виждал в неподвижните води на неолитните езерца. Но, чудеше се той, дали и духът му също е променен достатъчно? Засега Мат не се усещаше обладан от кралския дух.
— Само още няколко въпроса, сир — рече един от вечно присъстващите възпитатели, който разговаряше с него на езика на Ай и се отнасяше към него като към велик вожд. Може би си въобразяваха, че с оказваните почести ще могат да променят и духа му, но всичко си оставаше само представление.
Възпитателят надникна в своите записки:
— Най-напред, как ще прекарате вечерта след пристигането си в Куинсленд?
Мат се отдръпна от огледалото и отвърна търпеливо:
— Точно тук не можем да бъдем много сигурни, тъй като нямаме линията на Ай. Ще се постарая да се държа в съответствие с обстановката, без да вземам особено важни решения. Ще използвам и комуникатора, ако реша, че имам нужда от помощ.
— А ако ви се случи да се срещнете с машината-дракон, която е убила вашия предшественик?
— Ще сторя всичко възможно да го подтикна към движение, дори ако се наложи да ме преследва, та вие да успеете да го засечете. Така ще можете да откриете „ключалката“ и да изтриете от времето дракона заедно с цялата вреда, която е нанесъл.
Другият възпитател, който стоеше до вратата, му напомни:
— „Операции“ ще следят отблизо и ще направят всичко необходимо да ви изтеглят, преди драконът да ви причини болка.
— Да, да. И с меча, който ми давате, ще мога да се защитавам.
Въпросите на възпитателите продължаваха. Времето на спускането наближаваше и екипът от техници дойде, за да облече Мат. Те донесоха най-добрите копия на одеждите, които бе носил Ай в деня на отплаването си за Куинсленд.
Тези, които го обличаха, се отнасяха към него повече като към статуя, отколкото като към крал. При изпипването на последните дреболии един от тях се оплака:
— Ако началствата са решили в крайна сметка да използваме истинския му шлем, то къде го дянаха тогава?
— И двата шлема са в пещерата при Резервоара — отвърна друг. — Хората от „Комуникации“ още работят по тях.
Възпитателите и в последните минути продължаваха да измислят въпроси, на които Мат отговаряше търпеливо, докато поставяха пластично покритие върху дрехите на Ай. Друг един офицер дойде да го заведе до малкото влакче, което щеше да го откара през един тунел до Резервоар X.
Преди той само веднъж се бе возил на това влакче — когато го заведоха да види заспалите на плажа мъже и кораба. От друсането на влака му беше станало зле и си мислеше как ли ще му се отрази пътуването с кораб при буря. Сякаш в тон с мислите му единият от възпитателите погледна часовника си и подаде на Мат това, което той познаваше като хапче против „болестта на движението“.
На половината път до Резервоара влакчето спря и в него се качиха двама мъже. Единият беше Началникът на „Операции“. Той и всички останали се държаха особено с другия мъж, оказваха му извънредно внимание и от снимките, които беше виждал, Мат разпозна Планетарния Командир. Командирът седна срещу Мат и поклащайки се в ритъма на потеглилото влакче, го заразглежда внимателно.
Лицето на Мат беше изпотено. Но вината за това беше на пластичното покритие, с което бяха надебелили облеклото му. Значи така изглежда един крал от плът и кръв. Доста по-масивен, но не и с такъв железен вид, като на телевизионното изображение. Но този човек беше в крайна сметка Нов крал, затова кралският дух в него следваше да бъде различен от този на Ай.
— Научих, че си искал да ме видиш преди да бъдеш спуснат? — попита той и без да дочака отговор, добави: — Разбираш ли думите ми?
— Разбирам ги. Изучаването на езика на Ай не измести вашия от ума ми. Пожелах да се срещнем, за да видя с очите си какво е това, които прави от човека крал.
Някои от присъстващите едва се сдържаха да не се засмеят, но потулиха усмивките си. Планетарният Командир без помен от вътрешно веселие хвърли бърз поглед към Началника на „Операции във времето“, преди да попита: