— Казали са ти какво да правиш, ако машината-дракон те нападне, нали?
С крайчеца на окото си Мат зърна как Началникът на „Операции“ кимна едва доловимо на Планетарния Командир.
— Да — рече Мат. — Трябва да принудя машината да ме преследва, да се движи колкото може повече. Вие ще се опитате да ме изтеглите…
Планетарният Командир кимаше одобрително, докато слушаше. Когато влакчето спря, той с жест нареди на другите да слязат и двамата с Мат останаха във вагона. Тогава му рече:
— Ще ти разкрия истинската тайна как се става крал. Трябва да си готов да дадеш живота си за твоите поданици, когато и където се наложи.
Той замълча намръщено, от което пролича, че бе казал това, което мислеше и че смяташе откровението си за голяма мъдрост. Но за миг в очите му се мярна самота и неувереност. Само за миг, защото лицето му скоро върна обичайния си официален израз за пред публика и той заговори на висок глас с гръмки и бодри слова. Усмихваше се и потупваше Мат по рамото, докато слизаха заедно от влакчето.
Дерън чакаше вагона пред ниския вход на тунела. Приветства Мат със здраво стискане на ръцете, както се е правело във времето на Ай. Мат потърси с поглед Лайза сред малцината присъстващи, но видя само хора, които бяха тук по задължение. В съзнанието си Мат свързваше Дерън с Лайза и понякога се чудеше защо тези негови приятели не се съберат заедно. Може би той самият би се чифтосал с Лайза, ако се върне от мисията и тя поиска. Веднъж дори си помисли, че тя би желала, но тъй и не му остана време да разбере…
Набутаха го в една малка камера и му казаха да чака там. Разрешиха му и да свали покритието от себе си, което той стори с облекчение. Чу да се отваря друга врата някъде наблизо и в стаичката влезе мирис на прясна вода от скритото езеро, запазено за бъдещите нужди на планетата.
На масата в малката стаичка лежеше мечът, който магьосниците на Новите бяха измайсторили за него. Посредством колана Мат закачи на кръста си канията и след това извади оръжието, за да го огледа внимателно. Ръбът му изглеждаше остър колкото трябва. Невъоръженото око не можеше да види нищо от онова, което Новите му бяха показали под микроскоп — от обикновеното острие излизаше второ, щом ръката на Мат — само ръката на Мат! — хванеше дръжката. В неговите ръце този меч пронизваше обикновения метал като сирене, а бронирана ризница като дърво, без дори от това да се изтъпи острието. Новите твърдяха, че резецът на вътрешното острие е изкован така, че на ръба му стои една-единствена молекула. На Мат не му беше необходимо да разбира всичко и не се и опитваше.
Все пак доста узнах, помисли си той, прибирайки меча в канията. През последните дни, докато се разхождаше или спеше, исторически сведения и всякаква друга информация се вливаха като река в мозъка му. Наред с това умът му беше придобил сила, която не Новите бяха поставили там и на която те много се радваха и учудваха. Казваха, че се дължала на неговия преход от двайсет хиляди години в посока от създаването на света към неговия край.
Изучавайки науката с помощта на тази сила, той видя ясно, че в историята на Сиргол Новите бяха странната култура, която не се връзваше с предходните. Естествено, по броя на годините, езиците и институциите, Новите бяха много по-близо до Ай, отколкото Ай до Мат и хората му. Но според основните си начини на мислене и усещане, Ай и Хората от времето на Мат си бяха много по-близки едни на други.
Само такава огромна физическа сила, каквато Новите притежаваха, бе в състояние да унищожи берсеркерите — или би могла да ги създаде някога. Но когато нещата опираха до свойствата на духа, тогава Новите бяха като уплашени деца. Дали от огромната им физическа сила идеше объркването в съзнанието им, или от безпокойството на мозъците им се раждаше властта на силата върху материята — трудно беше да се прецени точно. Във всеки случай те не успяха да покажат на Мат как да превърне духа си в кралски, нещо, което се изискваше сега от него.
Той беше разбрал също, че духовете на живота във вселената изглежда са достатъчно могъщи, иначе берсеркерските машини, катастрофите и болестите отдавна да са ги пропъдили от нея.
Желаейки да достигне извора на живота, за да получи моралната поддръжка, от която се нуждаеше, Мат сега стори това, което би извършил и Ай, преди да отплува на опасно пътешествие — вдигна ръце и ги сключи в клиновидния знак на религията на Ай, след което измърмори кратка молитва, изразявайки нуждите и чувствата си под формата, която би използвал Ай.
После отвори вратата и излезе навън.
Всички бяха заети както преди. Хората работеха сами или на групи върху различни машини. Други сновяха насам-натам, крещяха заповеди или подаваха информация. Повечето от тях бяха напълно погълнати от задълженията си, но няколко лица се извърнаха към Мат. По тях се четеше уплаха да не би той да тръгне да излиза от своя контейнер преди да бе дошло време за това и по този начин да предизвика някакво нарушение на предварителния график.