Мат реши да не губи повече време в размисли и колебания.
— Харл! — ревна той, плесвайки своя кормчия по рамото толкова силно, че онзи почти се катурна и очите му се опулиха. — Цял ден ли трябва да бдя сам, а после и цяла нощ?
Бяха му казали, че тези думи ще събудят мъжете. Така и стана. Те запремигваха и с ръмжене излязоха от дългата принудителна почивка, като всеки си мислеше, че е задрямал за малко над веслото. Повечето загребаха механично, преди духовете им окончателно да бяха взели контрол над телата и за няколко секунди влязоха в такт, а след още няколко секунди вече гребяха в абсолютен синхрон — леко и мощно.
Мат се разходи между пейките, за да се увери, че всички са напълно будни, като ги даряваше с потупвания на привързаност или ругатни, с каквито никой друг освен Ай не би посмял да се обърне към тези мъже. Преди да имат време да се замислят какво са правили преди пет минути, те вече бяха обзети от познати усещания. И дори ако противно на насилствената забрава нечий ум все още приютяваше спомена за нападащия дракон и убития водач, без съмнение този човек беше повече от щастлив да остави кошмарните видения да бъдат отнесени от настъпващата зора.
— Гребете, момци! — викна Мат. — Напред, казват, е земята, гдето всички жени са кралици!
…
Пристанището, което ги очакваше, беше хубаво и удобно: Бланиум, столицата на Куинсленд, голям за времето си град с около осем-десет хиляди души население. Отвъд пристана, върху най-високия хълм, издигаше сивите си кули малка крепост. Вероятно иззад тези назъбени високи зидове принцеса Аликс заничаше в този момент надолу към кораба да улови за пръв път с поглед своя бъдещ съпруг.
В пристанището имаше и други плавателни съдове, търговски и пътнически, но бяха само осем на брой — твърде малко за сезона и големината на кея. Търговията в империята западаше с всяка година, а моряците, също както и сухоземните жители, ги чакаха лоши дни. Но, жив и здрав да е Ай, част от цивилизования свят щеше да преживее тежките времена.
В разпилени потоци хората се сипеха надолу по стръмните улици на Бланиум и се трупаха на тълпи по дължината на кея, докато галерата влизаше в пристана. Когато стигнаха на разстояние, от което се чуваха поздрави и глъчка от брега, Мат съгледа около хиляда човека от всички съсловия и санове, които го очакваха да стъпи на сушата. От крепостта, където корабът вероятно бе забелязан отдавна, се зададоха две каляски от украсено с лъскав метал дърво, които бяха теглени от впрегатни животни с гърбици. Те спряха досами водата, а от тях излязоха мъже с очевидно висок ранг и застанаха в очакване.
Моментът на пристигането бе придружен с песни и подхвърлени цветя за „Добре дошли“. Метнаха корабните въжета на брега, група докери изтегли галерата й я завърза здраво за кнехтовете, като постави буфери от сламени рогозки. Мат скочи на брега, прикривайки облекчението си, че се бе отървал от люлеенето на морето. Фактът, че пътуването не беше по-дълго, се отрази благоприятно върху репутацията на Ай.
Делегация от високопоставени лица сърдечно го приветства и чувство на възторг обхвана тълпата. Крал Горбодук беше изпратил хора да предадат, че не се чувства достатъчно добре, за да слезе до пристанището, затова би желал да се срещне с Ай колкото може по-скоро в крепостта. Мат знаеше, че Горбодук е стар и болен и му остава най-много месец да живее.
Кралят все още нямаше мъжки наследник, а знатните люде нямаше дълго да се подчиняват на жена. Но ако Аликс се оженеше за някой от тях, това можеше да не се хареса на други дотолкова, че да се стигне до гражданска война — нещо, което тя и баща й отчаяно се опитваха да предотвратят. И затова — логично, — мислите на краля се бяха насочили към Ай — мъж от потекло, с кралска кръв, млад, изключително способен и уважаван, ако не и обичан от всички, пък и без собствено княжество, мисълта за което да разколебае лоялността му към Куинсленд.
Мат даде нареждане на Харл да наблюдава разтоварването на кораба и настаняването на екипажа, сетне извади от кралското ковчеже скъпоценностите, избрани от историческия Ай като дар за краля и принцесата, качи се на каляската и потегли към двореца.