В света на Новите той беше чувал, че има места из вселената, където впрегатните животни са с форми, позволяващи яхането и язденето им. Беше доволен, че на Сиргол не е така. Доста зор видя, докато се научи да кара карета и затова сега бе щастлив да остави юздите в чужди ръце. Мат се подпря на едната си ръка и използва другата, за да помаха на тълпата. Докато каляската се изкачваше нагоре по склона и колелата й трополяха по калдъръмените улици, все повече и повече народ се стичаше от сградите наоколо да го приветства. Хората се надяваха пиратът да обедини държавата им. Той пък — че Новите не бяха сгрешили.
Високите сиви стени на крепостта се извисиха наблизо. Каляските изтропаха по подвижния мост и спряха насред тесен двор от вътрешната страна на крепостната стена. Тук Мат биде приветстван от стражите с тракване на мечовете в пиките и прие поздравите на по-низшите служители и дребното дворянство.
В голямата зала на двореца бяха събрани малко на брой люде, но те естествено бяха най-важните. Когато Мат бе въведен под звуците на фанфари и барабани, малцина показаха ентусиазма на тълпите отвън. Той веднага разпозна повечето от лицата по приликата им с тайните снимки, които беше виждал, а от историците на Новите знаеше, че по-голямата част от тези хора с много власт разчитаха на него и твърде малко бяха онези, чиито усмивки бяха изцяло фалшиви. Начело на тази последна група беше самият дворцов жрец Номис, който се беше нагиздил в бяло одеяние и беше турил на лицето си озъбена усмивка.
Ако някъде имаше истинска радост, то тя струеше от набръчканото уморено лице на крал Горбодук. Той се надигна от трона само за момент, тъй като краката му го държаха колкото да поздрави. След като прегърна Мат и си размениха формалните приветствия, кралят потъна обратно в трона си. Наблюдателният поглед, който излъчваха тесните цепки на очите му, подсказа на Мат, че в момента маскировката му бе подложена на проверка.
— Млади човече — рече изведнъж Горбодук с треперлив глас, — ти толкова приличаш на баща си! Ние с него сме участвали в много боеве и сме споделяли много трапези. Нека бъде блажен в Храма на Воините тази вечер и завинаги!
Ай би приел подобно пожелание със смесени чувства, а той не беше човек, който крие какво мисли.
— Благодаря ти, Горбодук, за желанието да поздравиш баща ми. Нека духът му почива в мир в Градината на Благословените.
Силна кашлица обзе изведнъж Горбодук. Може би той не се и насили да я спре или дори се напъна повече от необходимото, за да си спести нуждата да заглади грешката си, довела до многозначителната корекция, която чужденецът направи още в самото начало на срещата им, и то в собствената му тронна зала.
Номис обаче не беше склонен да пропусне тази възможност. Той направи няколко крачки напред с развяно наметало към краля, който беше изгубил сили и сега слугите му го подкрепяха.
Номис не заговори на Мат директно. Застана до него и обърнат към присъстващите в залата особи, каза:
— Господари на кралството! Ще премълчите ли, когато оскърбяват така боговете на вашите бащи?
Изглежда повечето щяха. Защото или не бяха сигурни, че това бе обида, или не бяха сигурни в боговете на своите бащи. Някои от тях измърмориха тихичко нещо под носа си.
Мат обаче, чиито нерви бяха опънати, обърна внимание на техния ропот.
— Нямах намерение да оскърбявам никого тук — рече той отчетливо. Помирителните думи едва бяха излезли от устата му, когато почувства, че е сбъркал — твърде мек бе изразът и твърде близък до оправдание, за да бъде изречен от истинския Ай. По лицето на Номис пропълзя доволна усмивчица, а някои от останалите се взираха в Мат с ново преценяващо изражение. Атмосферата се бе променила.
Кралят се посъвзе от кашлицата, но всички други проблеми трябваше да почакат, тъй като в този момент дъщеря му бе въведена от нейните придворни. През прозрачния воал очите на Аликс за кратко се усмихнаха на Мат преди да бъдат сведени скромно и той си помисли, че Новите бяха прави — действително имаше доста по-лоши линии на живот, които би могъл да последва, от тази на Ай.
Докато траеха приготовленията за размяна на даровете, един приятелски настроен царедворец прошепна на Мат, че ако господарят Ай няма нищо против, кралят би предпочел годежната церемония да се извърши веднага. Това било ненужно бързане, но при сегашното състояние на краля…
— Разбирам. — Мат погледна към принцесата. — Ако Аликс е склонна, то аз съм съгласен.
Очите й, чувствени и топли, трепнаха и отново се насочиха към него. След няколко минути двамата стояха един до друг, хванати за ръце.