Смяната приключи без признаци за ответна реакция от страна на противника. Стана ясно, че първият опит на берсеркерите да започнат война във времето беше неутрализиран успешно.
Но проклетите машини ще се върнат, както винаги, мислеше си Дерън. Схванат, изпотен и психически претоварен, без дори да си дава зор да се усмихва повече, той с въздишка на облекчение стана от креслото, за да отстъпи мястото си на стража от следващата смяна.
— Днес май добре сте се справили — рече смяната с нотка на завист в гласа.
Дерън се насили да се усмихне за сетен път:
— Получаваш изцяло следващия шанс да се прославиш. Той притисна палеца си върху съответното място на таблото, което разчете отпечатъка му, додето и другият вършеше същото. После, вече официално свободен, напусна с олюляваща походка стаята на стражите и се присъедини към останалите от своята смяна. Лицата им бяха напрегнати и уморени. Каза си, че и неговото навярно беше същото. Но веднъж излезли от портала, където свършваше зоната на регламентираната тишина, повечето мъже оформиха оживени групички и възбудено започнаха да коментират. Дерън се нареди в колоната, за да предаде лентата със записа на своите действия по време на смяната. След това постоя за малко в друга колона, за да направи кратък устен доклад пред упълномощен за целта офицер. И най-после беше вече напълно свободен. Като че ли свободата има някакво значение за жителя на Сиргол в тези времена, помисли си той.
Огромният пътнически асансьор го издигаше сред тълпи от хора нагоре и навън от дълбоките пещери на „Операции във времето“ към жилищното ниво на погребания град — свят, откъдето до повърхността имаше още много мили скала.
На Жилищното ниво беше трудно да се открие идеалната психо-физическа обстановка от стражевата стая, както впрочем и навсякъде другаде, където не се налагаше хората непрекъснато да поддържат във върхово състояние готовността си за ефективна дейност. Из по-голямата част на Жилищното ниво въздухът в най-добрия случай беше позастоял. А в най-лошия — бе наситен с неприятни миризми. Осветлението на сивите улични коридори беше съвсем оскъдно. На повечето обществени места украсата се свеждаше до вездесъщите плакати и лозунги, които призоваваха от името на правителството към максимални усилия за победа или обещаваха, че подобренията на битовите условия предстоят скоро. Такива подобрения наистина се извършваха, макар и бавно. Месец след месец въздухът ставаше все по-свеж, храната — по-вкусна и разнообразна. Благодарение на практически неизчерпаемата енергия на водородния синтез и на изобилието от минерални вещества в заобикалящата скална маса, по всичко изглеждаше, че обсаденият гарнизон-планета може да устои безкрайно дълго време, и то при постепенно подобряващи се условия за живот.
Коридорът, по който Дерън вървеше сега, бе една от главните артерии на погребания град-свят. Стените му се състояха от магазини и канцеларии, редуващи се с жилищни единици, в една от които се намираше ергенската му спална камера. Самият коридор беше на два етажа и бе широк колкото обикновена главна улица на средно голям град от покойния свят на повърхността. По средата му върху движещи се ленти пътуваха и в двете посоки хора, отиващи някъде по-далеч от местата, до които обикновено достигаха пеша. Дерън видя двойка полицаи в бели униформи да се стрелкат по лентите и да проверяват личните военни знаци на пътуващите. Явно планетарното командване вземаше строги мерки срещу отклоняващите се от работа.
Както обикновено, широките тротоари от двете страни на движещите се потоци бяха изпълнени с хора. Мъже и жени във внушаващи усещане за монотонност еднакви работни униформи отиваха или се връщаха от работа със също тъй монотонна, нито бърза, нито бавна походка. Само група деца, пуснати току-що от близката училищна зала, демонстрираха излишък от енергия. Някои свободни от дежурство възрастни, а и по-млади хора се бяха насъбрали пред магазини и развлекателни заведения. Тези заведения, които все още се стопанисваха под някаква форма, близка до частната собственост, май че правеха по-добър бизнес от онези, които принадлежаха на правителството.
Една от най-късите опашки беше пред местния клон на Службата по заселване. Както и другите малки канцеларии и магазинчета, това беше помещение, отделено от широкия тротоар със стъкло и жици. Дерън поспря пред Службата по заселване, загледа се в дремещите чиновници, в разкривените изметнати плакати и занемарени макети. С цветове, които навярно трябваше да впечатляват, рекламните материали показваха няколко алтернативни плана за следвоенно възстановяване на повърхността на планетата.