Сред тинята на морското дъно драконът се размърда. Дразнещият звук, излъчван от живата форма, която Новите бяха изпратили вместо Ай, се разнесе някъде съвсем близо до брега. Ако тази жива форма бъде заловена, без други прекъсвания на линиите на живота, победата на берсеркерите беше сигурна. Да се преследва обаче живата единица по суша навътре, сред другите живи форми, носи риск от предизвикване на изменения, а и спомагателното човекоподобно средство на дракона, което би могло да осъществи подобно преследване, се беше затрило. Все пак възможността да бъде спипана важната жива единица нейде близо до брега беше значителна и не биваше да се пропуска. Като размъти водата с облак от утайки, драконът се отправи нагоре, към повърхността.
…
Подкрепян от двамата силни мъже, Мат се придвижваше сравнително лесно по неравния път, който водеше обратно към Бланиум. Не че имаше някаква причина за бързане. Номис и хората му със сигурност нямаше да ги преследват. Ако Номис изобщо бе оцелял, то влиянието му навярно сериозно бе пострадало.
А драконът?
Той беше направил всичко възможно да го залови жив, тихо и кротко, без да нарушава другите линии на живот. Мат потръпна. Сигурно още се крие в морето. И май ако самият той не отидеше до прибоя да му помаха с ръка, драконът едва ли щеше да тръгне да го гони. Всъщност, той би могъл да излезе на сушата и да го убие когато си поиска и нито селяните, нито армията, нито стените на Бланиум биха го спрели.
Не, ако берсеркерът искаше той да умре, Мат отдавна вече щеше да е мъртъв и дори магическият му меч не би могъл да го отърве.
— Как успяхте да се измъкнете, господарю?
— Ще ви кажа по-късно. Сега искам да помисля.
„Принуди дракона да те преследва“ — му бяха казали служителите от „Операции“. „Ние ще те измъкнем навреме“. Но не го сториха. „Един крал трябва да бъде готов да даде живота си“ — бе заявил Планетарният Командир, като считаше тази мисъл за най-важния момент в изказването си. Прекрасна мисъл наистина, само дето беше произнесена в защитеното от ракети подземно укритие.
Новите се бореха да спасят Племето на всички хора и за тях Мат, или който и да било друг конкретен човек беше просто инструмент, средство за спечелване на битката. Първо му спасяват живота, после го хвърлят отново напред — да привлече светкавицата от окото на каменния лъв върху себе си…
В хода на разсъжденията си Мат прозря и осмисли по нов начин много факти и всичко дойде на мястото си. Всевъзможните откъслечни знания, които бе събрал в света на Новите за това как се води войната с разните му там екрани и ракети, линии на живота и „ключалки“, изведнъж чудесно се допълниха от всичко онова, което се бе случило с него в света на Ай.
Той отдавна трябваше да се досети! Новите искаха берсеркерът да го убие. А берсеркерът, знаейки това, искаше да хване жив този лъже-Ай.
Мат все още разсъждаваше, когато комуникаторът на шлема се обади в ухото му с тънкия си глас, който никой друг не можеше да чуе. В обзелия го гняв той не обърна внимание на това, което му говореха, дори понечи да свали и захвърли шлема с всичките му лъжливи гласове. Ще го захвърли, реши той, когато стигне до морето… Не, сега и в бъдеще трябва да избягва брега. Тогава — ще го запокити в някоя бездънна пропаст.
Вместо това обаче той хвана за раменете своите придружители и ги застави да спрат.
— Добри приятели, трябва да остана за малко насаме със себе си. Да помисля… и да се помоля.
Добрите приятели размениха погледи — необичайна беше молбата му, изказана точно в такъв момент. Но техният крал беше прекарал ден, след който всеки би се държал странно.
Харл се намръщи:
— Но вие не сте въоръжен.
— Няма врагове наоколо. И все пак ми дай кинжала си. Трябва ми съвсем малко време за усамотение.
Те го оставиха седнал върху една скала под лунната светлина, като се обръщаха и поглеждаха често назад. Вече беше техен крал и го обичаха. А той се усмихна подир тях, доволен, че ще може да разчита на тях в бъдеще, че ще бъдат винаги до него до края на дните му. Можеше и щеше да разчита. Нямаше как Новите да го накажат, ако вземеше решение да не ходи никога на лов за дракони. Мат беше единственото препятствие, което разделяше Новите от хаоса и те не биха посмели да го изтеглят обратно, поне додето играеше ролята на крал Ай. От време на време можеше да изпортва плановете им и да им създава проблеми, но все пак неговата дейност тук беше за предпочитане пред отсъствието му.
Той свали блестящия шлем и мързеливо се почеса. После, държейки го пред себе си, завъртя дясното крило, с което позволи на тънкия глас от „Операции“ да надвика шума на прибоя.