— … Мат, отговори, спешно е!
— Тук съм. Какво има?
— Къде си? Какво става?
— На път съм. Към годеницата и кралството си.
Последва пауза. И после:
— Мат, може да се окаже недостатъчно това, че ти се нае да играеш ролята на Ай.
— Така ли? Мисля, че на мен ми е достатъчно. Вече ходих на лов за демони и използвах вашия меч. Нямам никакво желание да преследвам повече този дракон. Струва ми се, че и той би бил доволен, ако аз остана жив.
— На лов за демони ли? Какво?
Мат им обясни. Той усети смайването и чу изумените им възклицания — явно те не бяха помислили, че врагът може да се опита да го хване жив.
След малко Началникът на „Операции“ заговори отново. В умоляващия тон на гласа му се долавяше яростна настойчивост, която беше съвсем неочаквана за Мат.
— Мат, каквото и да става, не бива да позволиш онова нещо да те залови жив.
— Така ли? Но нали вече ми заповядахте да го заставя да ме подгони.
— Забрави това! Не, чакай! Няма да те залови. Само че измъкването от клопката му и продължаването на играта ти в ролята на Ай на този етап вече няма да бъдат достатъчни. Ти се справи толкова успешно, колкото можехме само да мечтаем, но заместването на Ай сега просто няма да свърши работа.
— Тогава защо врагът всячески се стреми да ме спре?
— Защото ти ни осигуряваш време за контрадействия. Те искат да отстранят всеки наш шанс за протакане, всяка възможност за защита, за извършване на чудо. Искат да се справят леко и безопасно и после бързо да ни довършат. Всичко, което мога да сторя, е да те помоля да идеш долу до брега, където се крие онова изчадие, да го изкушиш да излезе и да те преследва и така да предизвика някакви промени в околната среда.
— А ако то ме залови?
Последва пауза, отсреща се размениха реплики и после се включи един познат глас:
— Мат, обажда се Дерън. Тук всички се опитват да намерят най-подходящите думи, за да ти кажат да умреш. Ти трябва да накараш берсеркера да те убие. Ако те залови жив, тогава ще се наложи сам да се убиеш. Самоубий се, ЗАЩОТО те е хванал. Разбираш ли? УМРИ по един или друг начин и то така, че драконът да е отговорен за смъртта ти. В общи линии това е, което „Операции“ искат да ти внушат. Съжалявам. Не знаех как стоят нещата, преди да те спуснат.
…
Началникът заговори отново:
— Мат, можеш да се изключиш и да отидеш при годеницата и кралството си, както се закани преди малко. Но ако го сториш, додето си все още жив, твоята лична съдба и целият свят около теб ще почнат да се разпадат, вътрешно ще се разложат и ти няма да можеш да направиш нищо срещу това. Няма да можеш да се противопоставиш, просто защото светът ще започне да става все по-малко и по-малко вероятен. Тук горе всички ние ще измрем. А хаосът ще се разрази в края на твоя житейски път — само този отчайващ упадък ще можеш да оставиш в наследство на децата си.
— Лъжете!
Гласът на Мат секна, защото той знаеше, че бяха прави. Или, ако отново мамеха на дребно, то поне казваха истината за евентуалния изход от войната. Нали Началникът би сторил всичко, за да я спечелят?
— Мат? Отново е Дерън. Онова, което току-що чу, е самата истина. Не зная какво повече да прибавя.
Мат горчиво изхлипа:
— Приятелю, няма нужда да казваш нищо повече! — И за да прекъсне гласовете, изключи със замах шлема, като едва не му счупи крилото.
Късно. Беше го изключил твърде късно. Бавно постави шлема обратно на главата си и се надигна. Видя Харл и Торла да се приближават. Сигурно са го наблюдавали някъде от не много далече и са доловили някои от странните слова, които съдържаха молитвите му.
Когато стигнаха до него, той им рече примирено:
— Кракът ми ме притеснява. Мисля, че пътят край брега е по-лек.
Тримата тръгнаха по посока на ревящите вълни. Той ходеше бавно, защото състоянието му наистина се бе влошило — кракът му бе отекъл, докато седеше. Вече нищо нямаше значение. Той пристъпваше, припомняйки си светкавично отделни фрази и виждайки несвързани помежду си картини, тъй като времето за размисли и вълнения бе отминало.
Беше издърпал каменния човек от кладенеца на Отровния Копач. Това беше преди двайсет хиляди години, а на него му се струваше, че бе съществувал през всичките тези хилядолетия. Беше му се удало да види Племето на всички хора нараснало до невероятни размери и разпростряло се в една необятност от време и пространство. За малко беше опознал дори и духа на живота. Беше крал и една жена с дух на принцеса го бе гледала с любов…
Вървяха вече цяла минута покрай водата, когато без всякаква изненада той забеляза как една скала от бреговата линия се раздвижи и се превърна в глава от кошмарите, която се изправи под лунната светлина върху шия като мраморна колона. Огромното тяло на дракона се надигна от морето и се стрелна към мъжете по-бързо, отколкото можеше да тича човек.