— Той изпълни задачата, която ти му възложи, и загина. Така си и знаех.
— Лайза, разбери, когато отидох при него да го увещавам, аз вярвах, че той има своите нелоши шансове да оцелее.
Тя явно нямаше да удържи вдигнатия щит задълго. Нещо като облекчение се мярна върху лицето й, гласът й заглъхна:
— Аз… знаех, че ще го убиеш.
— Господи, Лайза, не това исках да сторя! — С усилие се удържа да не протегне ръце към нея.
Потъвайки в женската си мъка, тя бавно се облегна на рамката на вратата, с ръце скрити отзад.
— И сега вече… нищо… н-нищо ли не може да се направи?
— „Операции“ не могат да се върнат назад в миналото, за да помогнат на Мат. Не се знае какви последици би могло да има след всичките останали бъркотии. Една сериозна намеса би означавала да унищожим нашия свят, за да го измъкнем невредим оттам.
— Светът не го заслужава!
Той промърмори нещо банално и вдигна длан към нея в опит да я успокои. Но вратата хлопна под носа му.
…
Няколко дни по-късно, докато размишляваше сам в малката си канцелария в „Операции“, Дерън си каза, че ако Лайза беше жената, от която се нуждаеше, той щеше да я застави да отвори вратата или щеше да я разбие с ритници. Все пак преградата между тях представляваше само една пластмасова врата, зад която се бе скрила живата Лайза.
Цялата беда обаче сега се състоеше в това, че жената, от която той наистина се нуждаеше, вече повече от година беше зад вратата на смъртта. А тази врата никой не можеше да събори. На човек му оставаше само да стои пред нея и да скърби, докато не почувства, че може да се върне отново към реалността.
Сигурно доста време беше седял и се бе взирал в празнотата, когато забеляза най-сетне официално оформения плик, оставен от куриера върху малкото му бюро. Пликът беше дебел и грижливо изписан, запечатан и адресиран до него. Погледа го известно време с безразличие, после го взе и го отвори.
Вътре беше официалната нота, която потвърждаваше чисто формално повишаването му в чин полковник.
„… за проявена находчивост и особени заслуги в последните акции на отдел «Операции във времето» и с очакването, че и за в бъдеще ще продължи да…“
Имаше приложен и комплект отличителни знаци.
Със знаците в ръка той поседя още известно време, загледан в древния боен шлем, украсен с крила, поставен като трофей върху малката библиотека в дъното на стаята. Сигналът на уредбата го завари в същото положение и по рефлекс го изправи на крака. В следващия момент беше вече навън и се носеше към залата за съвещания.
…
Закъснелите все още влизаха забързани, когато началникът на щаба на „Операции“ се качи на подиума и заговори:
— Очакваното трето нападение току-що започна, господа. Независимо дали ще спечелят или не, това ще бъде последната атака на берсеркерите вън от реалното време. Тя ще ни позволи да установим вече с абсолютна точност къде е разположена тяхната разстановъчна зона на двайсет и една хиляди години назад в миналото.
Няколко неуместни тържествени възклицания демонстрираха оптимизма на част от присъстващите.
— Смятам, че още е рано да се радваме. Тази трета атака показва, че сега противникът има намерение да използва нова, трудно разпознаваема и извънредно опасна тактика.
Генералът пак разстла своите карти и вероятностни модели:
— Както и предишната атака, тази също е съсредоточена върху отделен индивид и отново няма съмнение относно личността на мишената. Този път името на жертвата е Винсент Винсенто.
Разнесе се ропот, вълна от страхопочитание, учудване и загриженост. Дори и необразованите съвременни жители на планетата знаеха кой е Винсент Винсенто, макар да беше умрял поне преди триста години и никога да не бе управлявал държава, основавал религия или пък командвал армия.
Вниманието на Дерън се изостри, той дори се поизправи и усещането му за вътрешна бездейност и тягостна инерция на мисълта мигновено се изпари. Когато изучаваше история през предвоенните години той беше специализирал върху Винсенто и неговото време. И това време, а и самото място… бяха свързани по особен начин с неговата собствена скръб.
От подиума генералът продължаваше да реди с делови тон:
— Линията на живота на Винсенто е сред малкото свръхважни за нас линии, и за нея сме предвидили непрекъсната стражева защита по цялата й дължина. Това, разбира се, не означава, че никой берсеркер не може да се добере до него. Но ако някой от тях нанесе каквато и да е вреда на Винсенто или на друг човек на няколко мили от него, ние ще фиксираме „ключалката“ и ще я изтрием за няколко секунди. Същото ще се случи и ако рекат да заловят или отвлекат Винсенто.