Белам знаеше каква е тази брошура. Допълнителна, ако не и основна причина за днешния гняв на папата, реши той с хладната си теологична логика. Малък трън в сравнение с други. Но тъкмо туй осилче беше уболо Набур по най-крехкото място на неговата суета.
Набур разтресе увитото в хартия книжле под носа му:
— Понеже те нямаше, Белам, още не сме имали възможност да обсъдим с теб това отвратително, пронизващо откъм гърба творение на монаха Винсенто! Така нареченият „Диалог за движението на приливите“! Чел ли си го?
— Аз…
— На онзи проклетник не му пука за приливите! В този памфлет неговата цел е още веднъж да даде гласност на еретичните си мечти. Той разкрива желанието си да превърне здравият свят под краката ни в дребна частица, а всички нас да изпрати да летим около слънцето. Но дори и това не му стига! Не и на него!
Сега вече Белам се навъси озадачено:
— Какво има още, Преосвещенство?
Набур се приближи до него пламнал от гняв, сякаш Защитникът беше истинският виновен.
— Какво още ли? Ще ти кажа. Аргументите в този пасквил са поднесени под формата на беседа между трима души. И авторът, Винсенто, представя един от тези фиктивни събеседници — тъкмо този, който защитава традиционните идеи — като прост човек, „под нивото на човешката интелигентност“ и има предвид, че този човек съм АЗ!
— Преосвещенство!
Набур закима енергично:
— О, да. Някои мои думи са поставени в устата на този тъй наречен глупак.
Белам поклати глава, за да изрази съмнението си:
— Винсенто често изпада в крайности при продължителните си диспути. Но аз съм убеден, че той нито в този памфлет, нито където и да било другаде е целял да покаже неуважение към личността ви или към Светия Храм.
— Знам аз какво цели той! — почти изкрещя Папата. После най-почитаният човек на света и сигурно най-ненавижданият, а твърде вероятно и най-обремененият от това, което той смяташе за свои задължения, поверени му от Бога, изръмжа недоволно и като разглезено дете се тръшна в креслото си.
Високомерието му беше безсмъртно, както винаги, но това настроение на обидено дете не траеше дълго. Сприхавостта му отстъпваше място на възвръщащата се хладна пресметливост.
— Белам…
— Преосвещенство?
— Имал ли си вече възможност да проучиш този памфлет? Може би през време на пътуванията ти? Знам, че е широко разпространен.
Белам кимна утвърдително.
— Тогава дай Ни своето мнение.
— Аз съм теолог, Ваше Преосвещенство, а не натурфилософ. Затова се посъветвах с астрономи и други учени и моето мнение в общи линии потвърждава техните становища. А то е, че доводите на Винсенто относно приливите наистина нищо не доказват — нищо свързано с движението на небесните тела, а не са и достатъчно достоверни, що се отнася до самите приливи.
— Той ни смята за глупаци, които могат чрез надути приказки да бъдат замаяни дотам, че да приемат на доверие изводите на съмнителната му логика. Въобразява си, че няма даже да се усетим кога издевателства над нас! — Папата скочи на крака, но миг след това въздъхна и отново седна уморено на мястото си.
Белам предпочиташе да не обсъжда твърдението на Набур, което категорично не приемаше — че целта на „Диалога“ е кощунствено осквернителство. Истинското намерение и цел на автора му се струваха жизненоважни. Защото реалността сама по себе си никак не е за подценяване.
— Както ваше Преосвещенство може би си спомня, аз имах случай да пиша на Винсенто преди няколко години и да изложа становището си относно неговото схващане за хелиоцентричната система. Тогава, както и сега, подобни разбирания ме карат да се съмнявам в прерогативите си на Защитник.
— Ние помним този случай твърде добре. Всъщност монах Винсенто вече е призован тук на процес заради нарушенията, които е допуснал — този негов текст е в противоречие с разпорежданията ти от онова време… Белам, какъв беше характерът на твоето тогавашно предупреждение?
Белам помисли известно време, после заговори бавно и отчетливо:
— Писах му, първо, че математиците са напълно свободни да изчисляват и публикуват каквото решат по отношение на небесните явления или който и да е друг природен феномен, стига да се придържат стриктно само към хипотези и да не отиват по-надалеч.
Второ, твърде необичайна е постановката, че слънцето е в центъра на вселената, че нашето планетно кълбо се върти от запад на изток, правейки пълен оборот всеки ден, и че се завърта около слънцето за една година. Подобни разсъждения могат да се считат за много опасни, ако не и еретични от формална гледна точка, понеже са в състояние да накърнят вярата, създавайки противоречие със Светото Писание.