— Паметта ти, Белам, както винаги е повече от отлична. Та кога точно написа ти това предупредително писмо?
— Преди петнайсет години, Преосвещенство. — Белам се усмихна накриво. — Но ще призная, че препрочетох архива ни тази сутрин.
Сетне той отново стана крайно сериозен:
— Трето и последно, писах на Винсенто, че ако действително съществува някакво истинско доказателство за хелиоцентричния строеж на вселената, по негово настояване ние ще бъдем принудени да преразгледаме онези пасажи от Светите Писания, в които се твърди друго. В миналото, например, ние ревизирахме нашите интерпретации с оглед кръглостта на земята. Но, ако се окаже, че такива доказателства липсват, тежестта на основанията на традиционното схващане не бива да се пренебрегват.
Набур слушаше извънредно внимателно:
— Изглежда, Белам, ти си му написал точно каквото трябва — рече той.
— Благодаря Ви, Преосвещенство.
Върху лицето на папата се изписа доволство, примесено с гняв:
— Няма съмнение, че в тази брошура Винсенто нарушава вашето предписание! Събеседникът, в чиито уста той влага своите собствени схващания, не представя никакви убедителни доводи, или поне такива, които да бъдат приети от простосмъртните като нас. Той дори спори и утвърждава нашироко, че всъщност нашият свят се върти под краката ни като детски пумпал. Намерението му е да убеди читателя в това. И после… — Папата се надигна с трагично изражение, — на последната страница НАШИЯТ довод — често използван от Нас при нужда от компромис в трудни философски спорове — НАШИЯТ аргумент, че Бог е в състояние да твори каквито пожелае чудеса по света, без да е обвързан с научните принципи — Нашият аргумент се изказва от един събеседник-простак, който преди това е претърпял поражение по всички останали въпроси на дискусията. Той е определен като „човек с високо образование и мъдрост, стоящ над дребнавите противоречия“. И тогава вече другите участници лицемерно заявяват, че прекратяват диспута, за да се оттеглят за почивка и да се поободрят. Нима не е ясно, че те двамата, и авторът заедно с тях, ни се присмиват тихичко под мустак!
Докато Папата се опитваше да се успокои, в стаята настъпи тишина, нарушавана само от виковете и смеха на работниците. Какво ли правеха там отвън? А, да, мраморът. Белам изрече наум къса молитва — дано не изискат от него пак да нарежда да се издигат клади за еретиците.
Внезапно Набур проговори с много по-разумен тон:
— И така, Белам, освен досадния му довод за приливите, който — мисля, всички са съгласни — е нищожен, считаш ли, че съществува и друго доказателство, че — както твърди Винсенто — светът се върти? Нещо, което би могъл нагло да поднесе по време на процеса и да… промени неговата насока?
Белам се изпъна, леко, но доловимо:
— Преосвещенство, ние ще проведем процеса срещу Винсенто с най-голямо усърдие и с цел да извлечем единствено истината. Винсенто, разбира се, може да спори, за да се защити…
— Естествено, естествено! — прекъсна го Набур, махайки с ръка, че другият е свободен да си върви — жест, към който той механично прибягваше, когато някой започнеше да се оправдава. Но все пак изчака отговора.
Като остана смирен и замислен още няколко мига, Белам наново подхвана прекъснатото си изложение:
— Преосвещенство, през годините аз положих немалко усилия да бъда в крак с развитието на астрономическата мисъл. Известно ми е, че доста от астрономите, били те религиозни или не, се превърнаха във врагове на Винсенто, който има склонността и умението да прави другите за присмех. Той дръзко привежда в собствена защита данните, които се получават от новите наблюдателни уреди, наречени телескопи, за това какво се случва в небесата. Един добре обосноваващ се човек мъчно може да бъде оборен, а триж по-трудно е когато толкова често се оказва прав. — Белам хвърли бърз поглед към Набур, но папата не даваше признаци да е на друго мнение. — Преосвещенство, не е ли истина, че този памфлет ви е донесен от някой свещеник-астроном, когото Винсенто е засегнал при спор? — Белам знаеше няколко подобни лица, но се престори, че налучква.
— Хм. Възможно е, Белам, напълно е възможно. Но предизвикателството на Винсенто си остава факт, дори известието за него да е достигнало до нас по не съвсем добродетелен път.
Сега двамата възрастни мъже се движеха из стаята с отмерена старческа крачка, като от време на време се обикаляха един друг, досущ като две разтревожени планети, попаднали в сферата на взаимните си гравитационни смущения. Защитникът на вярата рече: