— Аз дадох само един пример, за да покажа трудността да бъдат получени безпристрастни доказателства по въпроса от останалите учени. Те, разбира се, не са склонни да се впуснат в негова защита. И въпреки това ми се струва, че повечето астрономи в момента осъществяват изчисленията си, използвайки математическата постановка, че планетите, или поне някои от тях, се въртят около слънцето. Тази идея не идва непременно от Винсенто, просто това предположение прави механиката на небесното движение по-изискана и задоволяваща учените…
— Да, да. Винсенто придаде повече стройност на математическите изчисления. Но да се върнем на въпроса. Може ли той да докаже своята кауза, математически или другояче? С помощта на каквито и да било факти?
— Бих казал по-скоро обратното.
— Ха! — едва не се разсмя Набур и загледа Белам право в очите.
— Ако Винсенто имаше пряко доказателство — продължи Защитникът, — той щеше да го напечата тук. Срещу него обаче има сериозни възражения. Белам размаха за по-голяма убедителност ръцете си — ръце с крехки пръсти, несигурни в подробностите, но все пак вкопчени здраво в абстракциите, в които бяха принудени да се вкопчат. — Изглежда съвсем очевидно, че ако нашето кълбо прави годишна обиколка около слънцето, то разположението на звездите би следвало да се променя всеки месец, когато се приближаваме или отдалечаваме от съответното съзвездие. А подобно разместване не се наблюдава.
Папа Набур изглеждаше доволен.
Белам сви рамене:
— Разбира се, може да бъде възразено, че звездите са твърде отдалечени, за да могат нашите инструменти да измерят настъпилите различия в разстоянията до тях. Винсенто винаги ще намери аргументи, ако пожелае… Боя се, че никой астроном не би могъл да му се опре и да докаже, че не е прав, колкото и да му се иска. Но от друга страна, струва ми се, трябва в крайна сметка да приемем, че небесните явления ще си останат същите, дори и да се въртим около слънцето.
— С това би се съгласил всеки разумен мъж.
— Да, Ваше Преосвещенство. Така написах и на Винсенто: когато липсва абсолютна сигурност, няма оправдание да обръщаме гръб на традиционното схващане и насила да подменяме с други твърдения казаното в Светите Писания. — Гласът на Белам се извисяваше постепенно, достигайки онази сила, която имаше по време на процес. — Ние от Храма сме поели пред Бога тържествено задължение да отстояваме истината, която тези Писания разкриват. И, Преосвещенство, това, което писах на Винсенто преди петнайсет години, е в сила и днес: до сега не съм открил каквото и да е сигурно доказателство, че светът, върху който стоим, се движи, а така също и не вярвам, че подобно доказателство може изобщо да съществува!
Папата се отпусна назад със спокоен израз на лицето и вдигайки ръце, решително ги стовари върху страничните облегалки на стола си:
— Тогава Нашата воля е ти и другите Защитници да се заемете с този процес. — Набур заговори в началото сякаш със съжаление. По-нататък гневът му постепенно се върна, но самият той вече не беше чак толкова разпален. — Ние не се съмняваме, че Винсенто би могъл да бъде обвинен в престъпяне на твоето предписание. Но запомни, че Ние не желаем прекалено голямо наказание за блудния син.
Белам се поклони в знак на благодарно съгласие.
Набур продължи:
— Ние не смятаме, че той преднамерено е целял да нападне Вярата или пък да засегне Нашата персона. Той просто е твърдоглав, упорит и неумерен в дебатите. И за съжаление му липсва признателност и скромност! Трябва да бъде научен, че НЕ МОЖЕ да се държи като абсолютен авторитет по всички въпроси — светски и духовни… Не се ли беше опитал той веднъж да те поучава в теологията?
Белам отново склони глава в знак на съгласие, като междувременно се бореше упорито да предпази душата си от попълзновенията на личното задоволство, предизвикано от предстоящото унижение на Винсенто.
Набур все още не можеше да се успокои напълно:
— О, аз бих могъл и да го прокълна! В миналото Ние самите бяхме сред първите, които възхваляваха постиженията му. Осигурявали сме му часове за лична аудиенция. Показвали сме му приятелското си отношение до степен, каквато не сме оказвали на принцове! Преди да се изкачим на този престол, Ние самите веднъж написахме възхвала за него. И сега, каква отплата получаваме в замяна?
— Разбирам, Ваше Преосвещенство.
…
— Виждам, че сте помолили да ви изпратят в точно определено време, полковник Одегард.