Лукас изрече думите с пура в устата, запазвайки известна доза формализъм в обръщението. Понякога двамата си пийваха заедно по нещо и сега на Дерън му беше трудно да го възприеме като професионален психолог. Ако беше близък приятел, сигурно би се отказал от преценката му. Но какви ли близки приятели имаше Дерън в тези дни сред живите? Чен Емлинг… стар съученик — да, приятел от сърце — не. Факт беше, че нямаше истински приятели.
Лукас го оглеждаше и изчакваше търпеливо.
— Да, помолих — отвърна Дерън с известна неохота.
Лукас размаха пурата си:
— Двата дни, в които Винсенто се мотае близо до град Ойбог, ще го забавят по пътя му към процеса. Той чака да прекоси придошлата река. Имахте ли някаква особена причина да изберете тъкмо това време?
О да, имаше. Той не го изрече на глас, дори не формулира истината за себе си, а нямаше намерение да я съобщава и на останалите.
— Просто познавам местността много добре. Навъртах се там през една от почивките си. Районът е от тези, които малко се променят за триста-четиристотин години.
Разбира се, градът и катедралата на Ойбог, както и всички останали следи от цивилизация по лицето на планетата, сега бяха за него само част от миналото. Действителният повод за настояването му бе свързан с обстоятелството, че Дерън тогава прекара дългата си ваканция заедно с НЕЯ. Той дори откри, че се бе изправил напрегнато на стола си и се насили да се отпусне отново.
Обвит в дима от пурата, полковник Лукас ровеше с колебливо изражение из бумагите на бюрото си, когато изстреля внезапно една от коварните си топки:
— Имате ли изобщо някаква конкретна причина за искането си да бъдете изпратен като агент?
У Дерън този въпрос извика моментално образите на Мат и Ай — две форми, слели се в една-единствена фигура, отдалечаваща се от настоящето. Героичният им лик сякаш се уголемяваше като планина, колкото повече се отдалечаваха.
Но това не беше причина, която човек е склонен да обсъжда, или поне не и в момент като този.
Дерън се облегна назад:
— Е, както вече казах, познавам отлично периода и мястото и смятам, че мога да се справя със задачата. И аз искам да спечелим по-скоро войната. — Май прекали с възвишените чувства. Я да вземе да се пошегува: — Натискам се за престиж, навярно. Реализация. Повишение. Вие го назовете.
Лукас се намръщи.
— Хм. А защо въобще на някой би му се искало да стане агент? — Той оформи бумагите пред себе си в равна купчина. — Хайде, полковник. Държа да изясня само още един въпрос, преди да те освидетелствам като годен материал за агент. Сигурно подтикът идва от личните ти религиозни схващания.
— Не съм религиозен.
— А какво е ОТНОШЕНИЕТО ти към религията?
Спокойно, спокойно!
— Е, общо взето, смятам, че боговете и храмовете са една добрина за хората, които имат нужда от патерици в живота. Аз все още нямам такава вътрешна потребност.
— Ясно. Но мисля, че това е важен психологически момент, който задължително трябва да бъде засегнат. Понеже съществува непосредствена опасност от изпращане във времето на Винсенто на човек, който може да се окаже податлив на някогашните идейни зарази. — Лукас направи оправдателен жест. — Ти като историк разбираш по-добре от мен колко устойчиви са догмите там по онова време. Религиозните и философски противоречия сякаш поглъщат цялата енергия на онази епоха.
— Да — съгласи се Дерън. — Ясно ми е какво имате предвид. Не искате да се сдобиете с фанатик от която и да е боя. Е, аз не съм, както се казва, войнстващ атеист. Съзнанието ми ще ми позволи да се държа в съответствие с обществените условности. — Твърде много обясняваше, но трябваше да покаже на всяка цена, че е годен да тръгне. — Ще бъда фанатичен поп, ако се наложи, дори ще плюя върху Винсенто.
— Не смятам, че „Операции“ ще поискат това от вас. Добре, Дерън. Вие сте одобрен.
Опита се да не издаде облекчението си.
„Операции“ решиха, че ще бъде най-разумно да се представи като пътуващ учен. Дадоха му и име — Валзай — и се захванаха да му изградят самоличност, каквато никога не бе съществувала исторически. Щеше да идва от Мознар, доста отдалечена от родината на Винсенто страна, но известна с фанатичната си преданост към доктрината на Светия Храм. Валзай щеше да бъде един от странстващите интелектуалци от времето на Винсенто, които се разхождаха подобно на свещени крави от един университет или състоятелен покровител към друг, при което свободно пресичаха незначителните за тях политически и езикови граници.
Дерън и още цяла дузина други подбрани агенти, повечето мъже, бяха подложени на специално обучение. Работейки самостоятелно или по двойки, те трябваше да държат Винсенто непрекъснато под наблюдение през критичните дни от живота му, предшестващи съдебния процес, както и при самото му провеждане. Всеки агент или екип щеше да действа ден или два и после да бъде заменян. Чен Емлинг бе препоръчан за партньор на Дерън. Нямаше да бъдат винаги заедно, но все пак щяха да следят Винсенто на смени. Емлинг щеше да играе ролята на странстващ монах, каквито е имало предостатъчно във века на Винсенто, и повечето от които са се отличавали с по-свободно поведение и лоша дисциплина.