Одегард и Емлинг получиха от арсенала на Трета Платформа и по една здрава пътническа тояга. Тоягите им бяха различни, но и двете представляваха мощни оръжия. Всички агенти бяха въоръжени с тояги или други невинни наглед предмети. Те щяха да бъдат спускани през половин минута един след друг, макар че щяха да се озоват на разни места и в разни дни.
Подготовката за тази мисия беше така ускорена, че не им остана много време да се опознаят помежду си. Но в последните минути преди спускането, докато маскираната група си пожелаваше успешен лов на берсеркери, на Трета Платформа цареше дружеска и шеговита атмосфера.
На Дерън му мина през ума, че сега вече отново имаше приятели сред живите. Наредиха се в колона за спускане. Той зае мястото си мълчаливо. Гледаше над покритата със сива качулка глава на ниския Чен Емлинг.
Емлинг леко се извърна:
— Залагам десет срещу пет — предположи той шепнешком, — че ще се приземя някъде в кал до чатала. Най-малкото встрани от проклетия път.
— Никакво обзалагане — отвърна Дерън автоматично, когато броенето започна. Колоната се придвижи чевръсто напред и фигурите пред него взеха една по една да изчезват от погледа му. Емлинг направи някакви последни забележки, които Дерън не чу, и изчезна.
Беше дошъл редът на самия Дерън. Той пристъпи във вътрешността на блестящия като живак пусков кръг.
…
Стоеше в тъмнина, а около него цареше незабравимото усещане за открито пространство. Освен от лекия шепот на вятъра и ръсещия дъждец, беше заобиколен от пълна тишина — една безкрайна самота, сред която появата му едва ли е била забелязана от някого. Отлично.
— Преподобни братко? — отправи въпрос той към тъмата с тих глас, естествено, на езика на Винсенто. Не получи отговор. Емлинг можеше да е попаднал и в някоя яма далеч от пътя. Явно щеше да спечели облога, който бе предложил.
Когато очите на Дерън започнаха да привикват с мрака, той откри, че твърдата повърхност под нозете му наистина е старият Имперски път, който минаваше край Ойбог. Явно „Операции“ бяха доставили поне половината от екипа точно в центъра на мишената, от гледна точка на местоположението. Що се отнася до точността на времето — тепърва щеше да се разбере, макар тъмнината и дъждът да бяха сигурни знаци.
Дерън понечи да се свърже с отдела за стандартната проверка, но комуникаторът му сякаш беше оглушал. Вероятно някакъв темпорален парадокс го бе блокирал. Подобни усложнения възникваха от време на време. Оставаше му да се надява, че всичко ще се оправи от само себе си.
Той зачака да изтекат уговорените пет минути до срещата с Емлинг, като междувременно отвъртя единия край на тоягата си, за да провери монтирания вътре компас и да се увери, че е избрал правилната посока, преди да тръгне по пътя. После, след като още един път повика безрезултатно своя „преподобен брат“, той закрачи напред, тропайки с кундурите си по каменната настилка. В далечината през неравни интервали проблясваха светкавици. Той въздъхна и пое дълбоко от чистия въздух.
Не беше стигнал далече, когато предавателят зад ухото му го стресна:
— … Одегард, чувате ли ме вече? Полковник Одегард?…
Гласът беше мъжки, с уморен и отегчен тон.
— Тук полковник Одегард, чувам ви.
— Полковник! — Ненадеен изблик на радост. И после извън микрофона: — Установихме връзка, сър! — И отново към него: — Полковник, тук изминаха два дни и три часа откакто ви спуснахме. Темпоралната скала малко се е изместила.
— Ясно. — Дерън говореше почти безгласно. — Аз съм на около плюс пет минути след спускането. Още съм на пътя, в дъжда. Нощ е. Нямам контакт с Емлинг.
— Одегард, местоположението ти не е фиксирано добре на екраните. — Това беше вече гласът на Началника. — Изглежда, че се намираш по-далеч, отколкото очаквахме, приблизително на две мили от катедралата. Трябва да се приближиш до Винсенто колкото може по-скоро, тъй като очевидно си извън защитената зона. — Под „защитена зона“ Началникът вероятно имаше предвид територията, в която имаше изградена интензивно концентрирана мрежа от стражи и Винсентовата линия на живота се охраняваше срещу директно насилие от страна на берсеркерите. — Току-що засякохме екипа, който изпратихме преди тебе. Докладват, че всичко е наред с Винсенто. Казваш, че още не си се срещнал с Емлинг?
— Точно така. — Дерън ускори крачка, макар че трябваше да опитва пътя пред краката си, за да не хлътне в някоя кална дупка.
— Ние също не можем да го открием. Не виждаме неговата линия сред тази мъгла на екрана. Може да се дължи на хронопарадокс или пък на приплъзване по темпоралната скала.