В презрението и яростта си старият човек се превърна в гигантска фигура. Дерън неволно отстъпи назад. Макар че беше успял да осъществи намерението си, оказваше се, че гордостта на Винсенто не отстъпваше на гениалността му.
Избликът на горделив гняв беше кратък. Дерън спря да отстъпва и замълча, а Винсенто му хвърли един последен поглед, изпълнен с омраза. И си тръгна. Винсенто никога нямаше да използва доказателството на Фуко, нито щеше да повярва в него, даже нямаше да прави повече проучвания в тази насока. Той щеше да се опита, доколкото може, да изхвърли всичко това от ума си. Низшите чувства и завистта, които бяха призовали Винсенто към процеса и унижението, се бяха спотаили и у него самия.
Дерън знаеше от историята, че на процеса Винсенто не само ще се отрече, но дори ще отиде по-далеч, отколкото искат неговите съдници, като ще предложи да напише научен текст, доказващ, че все пак слънцето се движи в кръг около света на човеците.
„Единственото ми желание е да ви помогна, господине.“ Тътрещата се фигура на Винсенто се довлече до входа, след което вратата се тресна зад него. Изтощен, Дерън се подпря на една колона и чу в настъпилата тишина съсъка на махалото. Уил слезе по стълбата с изписано на физиономията си изумление и побърза да настигне господаря си.
Сега вече, за момент, личната трагедия на Винсенто можеше да бъде забравена. Истинската победа и истинската надежда бяха мощни стимуланти. Те дадоха на Дерън сили да се измъкне набързо от катедралата през страничната врата и да се спусне надолу по стръмните стъпала, отправяйки се към манастира. Ако берсеркерът не беше унищожил и вградения в тоягата му комуникатор, той щеше да предаде веднага радостната вест за победата на Новия свят.
Врагът не беше тършувал из неговата килия. Но когато се озова отново в мрачния коридор на манастира, спешно повикване на „Операции“ запулсира под кожата зад дясното му ухо.
…
Брат Саил пухтеше, макар че не се напъваше да побърза особено. Тесният път за добитъка, по който вървяха монасите, най-често изкачвайки се нагоре или слизайки надолу по хълма, завиваше зад кичести шубраци и редки горички. Всъщност Саил се влачеше отзад и се опитваше да забави с всяко пъшкане усърдното темпо на брат Джован.
— Мислех си… че като кажем няколко молитви в селото… ще бъде достатъчно. Тия селяни, знаеш,… нерядко са глупави. Може да са… преувеличили доста… стръвността на този… така наречен вълк.
— Моята собствена селска глупост досега не ми е навредила — рече Джован, продължавайки неотклонно напред. Вече бяха на няколко мили от катедралата, сред предполагаемото вълче царство. Наплашени, селските им водачи се бяха върнали още преди половин миля.
— Аз май се изказах прибързано за тях, нека Светият ми прости. — Саил се добра до върха на хълма и пое дъх, като се подготви да говори по време на слизането. — Но ако този звяр е станал причина за смъртта и вредите, които му се приписват за тези няколко дни, ще бъде твърде неразумно от наша страна да го доближаваме невъоръжени, както сме. Не че за миг се съмнявам в неразгадаемата мъдрост на Провидението, което кара рибата да скача от радост, след като си я пуснал, не се съмнявам и в историята за кротките малки птички, които изслушали проповедта ти. Но един вълк и то вълк като този, е вече друго нещо…
Брат Джован нямаше вид на човек, който слуша внимателно. За миг той спря и проследи с поглед един облак злобни насекоми, който пресече пътя им и изчезна в храстите. После продължи по-бавно, додето малко по-напред не се появи още един подобен облак. Там брат Джован зави и шумно навлезе в храсталака, повеждайки своя спътник към мястото, където явно се събираха двата облака от насекоми.
…
С тоягата в ръка, Дерън постигна най-доброто кросово време, което бе по силите му, тичайки петдесет и после вървейки петдесет крачки.
— Одегард! — извика Началникът. — Има още една линия на живот, важна колкото и тази на Винсенто! Сега въпросният индивид, заедно с още един от другите, се намира на няколко мили от катедралата и двамата са на път да напуснат защитената зона. Трябва да стигнеш там по някакъв начин и да се опиташ да го спасиш. Берсеркерът ще го очисти, ако го издебне от засада.
Разбира се, машината щеше да се скрие някъде там. Нападението върху Винсенто беше замислено коварно, както би трябвало и да се очаква. Но сега тя готвеше втори внезапен удар, с който се надяваше да причини сигурна вреда. И този път берсеркерът навярно бе загубил всякаква милост.
Тичайки петдесет крачки и вървейки петдесет, Дерън неотстъпно следваше посоката, зададена му от „Операции“. Накрая запита: