Той ме захвърли на един от столовете, все едно бях чувал с картофи. Блъснах се в хладната, кръгла стена и се подпрях с ръце на пода още преди да падна. Един от столовете полетя към мен. Приведох се и хукнах; стената зазвъня като стъклена камбана, а когато се ударих в нея не беше издала и най-слаб звук. Столът си стоеше, където беше паднал, но аз продължих да тичам като пиле без глава. И отново се озовах пред Смъртта.
Бронзовата рамка на прозореца скърца леко и се огъва под постоянния напор, но още се държи. Воят на объркания нападател става по-силен от тракането на дейните му кости.
— Тоя мушморок — решава брат Максуел — не се плаши от нас.
— Защото не сме го почнали — успокоява го брат Юмрука.
През едно от многото празни квадратчета, които някога са били заети от стъкла, калейдоскопичният звяр промушва в стаята остро като ножица трескаво пипало, дълго метър и половина.
Братята стъписано се олюляват назад.
Израстъкът се отчупва или е откъснат от скелета-майка и се строполява на пода. Отсеченият крайник незабавно се преподрежда във версия на по-грамадното същество.
С щипци и пинсети, бодливо, шипчесто и криво, голямо като индустриална прахосмукачка, то пъпли с бързината на хлебарка и бейзболната звезда Юмрука скамейките в луд възторг с удара си. Това дава на деликвента да разбере и наоколо се посипват кости на поразия. Юмрука настъпва към гнусната твар, която се опитва да избяга, и я довършва окончателно.
Когато през прозореца се намъква още едно пипало и пада на пода, брат Максуел виква на брат Флечър да изведе Джейкъб.
Като саксофонист брат Флечър е имал някой и друг опасен ангажимент в дните на незрялата си младост и знае как се бяга от бар, когато клиентите започнат да се стрелят; ето защо вече си е обрал крушите (с тях и Джейкъб) и се е омел от стаята, преди Максуел да си отвори устата. В коридора той чува как брат Григорий крещи, че в асансьорната шахта има нещо, което е твърдо решено да проникне през блокирания отвор на кабината.
Когато Смъртта отново ми налетя, Родион Романович се насочи към Смъртта с цялата неустрашимост на роден погребален агент и откри огън с „Пустинния орел“.
Той удържа на обещанието си за невероятна патърдия. Гърменето на пистолета беше само с няколко децибела по-ниско от трещенето на минохвъргачка.
Не съм следил бройката на изстрелите, раздадени от руснака, ала Смъртта се пръсна на геометрични фрагменти както при скока си от камбанарията; робата й се оказа крехка като тялото, което загръщаше.
Парченцата, останките и треските на тази неестествена конструкция незабавно започнаха да се гърчат и подскачат в някаква имитация на живот и след секунда се събраха.
Косачът се обърна към Романович, който изпразни пистолета си в него, бързо пъхна ръка в джоба си за резервния пълнител и презареди.
Вторият залп навреди по-малко на Смъртта, която бързо се надигна.
Джон — не наш брат, а самодоволно дете — стоеше със затворени очи и не спираше да материализира Вечния градинар с мисълта си. Когато отвори очи, те вече не бяха на божи човек.
Брат Максуел размазва втория пришълец с бухалката, когато вижда, че Юмрука отново млати пришълец номер едно, който е цъфнал обратно с невиждана бързина.
Трети израстък от скелета-майка пробива фронтовата линия и Максуел го отблъсква с удар и контраудар, но първата гад, на която е разказал играта, се е събрала и наежено му връхлита. Два дебели шипа пронизват гърдите на монаха.
Брат Юмрука се обръща, вижда гибелта на събрата си и с ужас наблюдава как оскверненото тяло на Максуел се превръща в калейдоскоп от невъобразимо въртящо-огъващи се кости, който разпуква грейката като пашкул и се слива с израстъка, който го е пронизал.
Юмрука побягва от стаята, трескаво блъска вратата, държи я затворена и крещи за помощ.
Подобно затруднение е било предвидено и на двама братя се отзовават с верига, единият край на която увиват около бравата, а другият слагат около дръжката на съседната врата. По този начин всяка врата служи като ключалка за другата.
Шумът от асансьорната шахта вече е такъв, че стените треперят от него. Чува се как кабинката се клати зад затворените врати и кабелите, които я държат, пищят с последни сили.
Джейкъб е на най-сигурното място: между сестра Анджела и сестра Мириам, които могат да се опрат и на самия дявол.