Въпреки че Джейкъб седеше тук в сегашния момент, който е мост между миналото и бъдещето, съзнанието му беше ангажирано с онзи ден преди океана, камбаната и понасянето по вълните, каквото и да значеше това.
Вместо да го разпитвам, реших да не си губя времето и се изправих.
— Джейкъб, следобед отново ще намина при теб.
Ако очакваше с нетърпение да му дойда на гости, той го прикрива с блестяща актьорска игра.
— Това е майка ти, нали? — разглеждах портретите по стените.
Дори този въпрос не предизвика реакция у него. Той неуморно я възкресяваше със силата на молива си.
Двайсет и втора глава
Сестра Мириам дежуреше на поста си в северозападния ъгъл на втория етаж. Ако сестра Мириам дърпаше долната си устна с два пръста, за да разкрие розовата й вътрешност, ще видите татуирания със синьо мастило надпис Deo gratias, което на латински значи „Благодарност към Бога“.
Подобна преданост не се изисква към сестрите. В противен случай сега по света щеше да има още по-малко монахини.
Дълго преди да помисли да стане монахиня, сестра Мириам е била социален работник в Лос Анжелис и служител на федералното правителство. Работила е с тийнейджърки от семейства в неравностойно положение, борейки се да ги спаси от уличните банди и други ужаси.
Повечето от това ми го е разказвала сестра Анджела, игуменката, защото сестра Мириам не само че не се прави на велика — тя е над всякакво величие.
Мириам отправила предизвикателство към Джалиса, интелигентна, многообещаваща четиринайсетгодишна пуберка, която обаче се лепнала към някаква улична банда и била на път да си направи татуировката й: Момиче, какво да направя, за да те убедя, че си опропастяваш живота? Да ти наливам разум в главата? Насила хубост не става. През сълзи ти се молих — ти се смееш. Трябва ли да прокървя, за да ми обърнеш внимание.
И тогава й предложила сделка. Ако Джалиса обещае три дни да не се движи с никакви приятели, които или са от банда, или се влачат с някоя банда, и не си направи въпросната татуировка, Мириам щяла да я взима насериозно и да татуира вътрешната част на устната си, по нейните думи със „символа на моята банда“.
Публика от дванайсет рискови момичета в това число и Джалиса, се събрали, за да гледа, да трепери и да се вари на бавен огън, докато майсторът на татуировки боравел с иглите.
Мириам отказала местната упойка. Избрала нежната тъкан под устната, защото факторът на болката щял да впечатли момичетата. Кървяла. По лицето й се стичали сълзи, но тя не издала звук.
Изобретателността, с която изразявала отдадеността си към работата, превърнала Мириам в добър съветник. Години след тази случка Джалиса има две университетски дипломи и се занимава с хотелиерство.
Мириам спасила и много други момичета от престъпленията, мизерията и мръсотията на уличния живот. Може би си мислите, че тя е отличен персонаж за филм с Холи Бери в главната роля.
Лъжете се. Един родител се оплакал от религиозния елемент, който се съдържал в стратегията й. Като правителствен служител тя била дадена под съд от активисти на правозащитна организация, които настоявали, че тъй като държавата е отделена от църквата, недопустимо е Мириам да намесва вероучението в работата си. Deo gratias трябвало да бъде заличена или сменена с друга татуировка. Вярвали, че в уединението на своя кабинет тя ще оголи устната си и ще поквари неизмерим брой девойки.
Ако си мислите, че съдът ще се изсмее на подобен иск, лъжете се както за филма с Холи Бери. Съдът взел страната на активистите.
Обикновено не е толкова лесно да изхвърлиш на улицата правителствен служител. Профсъюзите ще се борят до кръв, за да спасят мястото на алкохолизирания чиновник, който се вясва на работа три дни седмично и прекарва една трета от работното си време в тоалетната, където или кърка от шишенце, скрито във вътрешния джоб на сакото му, или драйфа.
Мириам била неудобна за профсъюза и получила само символична подкрепа. В крайна сметка се задоволила със скромно обезщетение.
Следващите няколко години пробвала няколко професии, докато не чула повика на сегашното си призвание.
Тя стоеше на поста си и преглеждаше някакви счетоводни документи. Когато се приближих, вдигна глава и извика:
— А, ето го и младия господин Томас, както винаги загърнат в облак от мистерии.
За разлика от сестра Анджела, абат Бернар и брат Юмрука тя не знае за особената ми дарба. Универсалният ми ключ обаче, а също и привилегиите ми, я интригуваха и тя, изглежда, надушваше нещо от истинската ми природа.
— Боя се, че погрешно интерпретирате като загадъчност вечното ми състояние на обърканост, сестро Мириам.