Освен това не ставах за нищо на гладен стомах. Вероятно мисленето ми се нарушаваше от скачащото ниво на кръвната захар. Може би ако бях закусил, щях да разбера по-добре Джейкъб.
Кухнята на светата обител е голяма и патриархална. Въпреки това мястото е уютно, вероятно защото от божествените ухания ти потичат лигите.
Когато влязох, миришеше на канела, карамелизирана захар, печени свински котлети с резенчета ябълки, и цял куп други аромати, от които краката ми се подкосиха.
Лицата на осемте сестри по кулинарната част лъщяха от пот и усмивки, бузите на две-три от готвачките бяха изцапани с брашно, ръкавите на други две-три бяха навити, всички носеха сини престилки над белите си униформи и всички бяха заети с много задачи едновременно. Две от жените пееха, звънливите им гласове придаваха чар на веселата мелодия.
Чувствах се сякаш съм попаднал в стар филм и Джули Андрюс, в ролята на монахиня, всеки момент ще нахлуе в стаята, запяла на сладката църковна мишка, кацнала на дланта й.
Когато запитах сестра Реджина Мари дали мога да си направя сандвич, тя настоя лично да ми го приготви. Развъртя ножа със сръчност и удоволствие, почти неприлични за една монахиня, и отряза две дебели филии от пухкава погача, наряза цял куп тънки парчета сушено говеждо, обилно покри едната филия с горчица, а другата — с майонеза. Натрупа говеждо, швейцарско сирене, маруля, домати, маслини и хляб в едно чудо на чудесата, притисна го здраво с една ръка, оправи стърчащите краища, постави го в чиния, добави туршия и ми го поднесе за времето, което ми трябваше, за да се измия на чешмата.
Тук-там из кухнята до барплотовете има табуретки, на които можеш да изпиеш чаша кафе или да похапнеш, без да се пречкаш на готвачките. Отправих се към едно такова място — и се натъкнах на Родион Романович.
Руският мечок се трудеше над един дълъг плот, на който бяха наредени десет продълговати форми с кейкове. Той ги покриваше с глазура; близо до него на гранитния плот лежеше томчето за отровите и прочутите отровители в историята. Забелязах разделител, пъхнат към петдесетата страница.
Когато ме видя, той се намръщи и посочи една табуретка до себе си.
Понеже съм симпатяга и мразя да обиждам когото и да е, трудно ми е да отклоня покана, дори когато може би идва от руснак със смъртоносни намерения, който проявява нездраво любопитство относно причините, довели ме в абатството.
— Как върви духовното пречистване? — попита ме Романович.
— Бавно, но сигурно.
— По какво ще стреляте, господин Томас, след като нямаме кактуси тук, в Сиера?
— Не всички готвачи на аламинути размишляват на фона на полеви огън, сър. — Отхапах от сандвича си. Превъзходно. — Някои предпочитат ласката на сопата.
— Аз лично намирам, че печенето успокоява ума и благоприятства духовния размисъл. — Вниманието му си оставаше приковано към разпределянето на глазурата върху първия от десетте кейка-.
— Значи сте приготвили не само глазурата, но и кейковете.
— Правилно. Най-добрата ми рецепта… бадемов кейк с портокали и глазура от натурален шоколад.
— Звучи вкусно. Колко души сте убили с него към днешна дата?
— Отдавна им загубих бройката, господин Томас. Но всички умряха щастливи.
Сестра Реджина Мари ми донесе чаша кока-кола и аз й благодарих, при което тя обясни, че е добавила в напитката две капки ванилова есенция, защото знаела, че я предпочитам така.
— Навсякъде ви харесват — отбеляза Романович, когато сестрата си отиде.
— Не, сър, не и наистина. Те са монахини. Тяхно задължение е да бъдат любезни с всички.
В челото на Романович изглежда беше имплантиран хидравличен механизъм, който притискаше веждите му надолу, съвсем ниско над хлътналите му очи, при най-малкото понижаване на настроението.
— Обикновено съм подозрителен към хората, които навсякъде са харесвани.
— Освен че сте опасен — казах аз, — сте изненадващо сериозен за хузи.
— Руснак съм по рождение. Такива сме понякога руснаците.
— Все забравям за руския ви произход. Дотолкова сте загубили акцента си, че може да сте и ямайски марон.
— Сигурно ще се изненадате да научите, че никога не са ме вземали за такъв.
Той свърши с първия кейк, плъзна о настрана и придърпа втората форма пред себе си.
— Нали знаете какво е хузи? — попитах между другото.
— Хузи е всеки коренен жител на Индиана, както и всички, които пребивават постоянно на територията на този щат.
Той не каза нищо. Просто замръзна.
— След като сте потомствен руснак и понастоящем пребивавате постоянно на територията на Индиана, значи в момента сте хузи.