— Аз съм експатриран хузи, господин Томас. Когато след време се завърна в Индианаполис, отново ще бъда пълнокръвен хузи.
— Веднъж хузи, цял живот хузи.
— Да, така е.
Туршията беше страхотна. Чудно ми беше дали Романович не беше капнал нещо смъртоносно в буркана със саламурата. И да беше, все тая. Отново отхапах от сандвича.
— Индианаполис — вметнах аз — има доста добре развита система от библиотеки и читалища.
— Да, вярно.
— А също и осем университета със собствени библиотеки.
— По чорапи сте, господин Томас — изрече той, без да вдига поглед от кейка.
— За да издебвам по-добре хората. Сигурно библиотекарите в Индианаполис не страдат от липса на заетост с толкова много библиотеки.
— Конкуренцията за услугите ни е буквално жестока. Ако носите гумени ботуши с цип и влизате през задния вход, ще създавате по-малко главоболия на сестрите.
— Почувствах същинско унижение заради кашата, която забърках, сър. Боя се, че ми липсва предвидливост да си донеса гумени ботуши с цип.
— Колко нестандартно. Правите ми впечатление на младеж, който обикновено е подготвен за всичко.
— Не и в действителност, сър. Най-често се оправям както дойде. Та значи в коя от толкова многото индианаполски библиотеки работехте?
— В Щатската библиотека на Индиана срещу Капитола, на Четирийсет и първо северносенатско Авеню, където се съхраняват над трийсет и четири хиляди тома за Индиана или от местни писатели. Библиотеката и читалнята по генеалогия са отворени от понеделник до петък, работно време от осем до шестнайсет и трийсет, осем и трийсет до шестнайсет в съботите. Затворено е в неделя, както и в националните празници. Обиколките са с предварително записване.
— Точно така, сър.
— Разбира се.
— Третата събота на май — подхвърлих аз, — панаира в щатската палата на окръг Шелби. Струва ми се, че това е най-вълнуващото време през годината в Индианаполис. Не сте ли съгласен, сър?
— Не, не съм съгласен. През третата събота на май в окръг Шелби се провежда фестивалът „Дюлсимерите на Синята река“. Ако ви се струва, че концертите и ателиетата на местните и чуждите цимбалисти са вълнуващи, значи сте още по-нестандартен младеж, отколкото си мислех.
Млъкнах колкото да си довърша сандвича. Тъкмо си облизвах пръстите, когато Родион Романович каза:
— Нали знаете какво е дюлсимер, господин Томас?
— Дюлсимерът е старинен музикален инструмент от рода на псалтира, френският предшественик на цимбала, който в сегашния си вид е струнен музикален инструмент от дървен резонатор в правоъгълна или трапецовидна форма, с опънати тройни или четворни струни, върху които се удря с дървени палки или чукчета.
Въпреки навъсеното си изражение Романович сякаш се забавляваше.
— Обзалагам се, че дефиницията е взета дословно от речника.
Не отговорих нищо и си дооблизвах пръстите.
— Господин Томас, знаете ли, че при експерименти със субатомните частици се оказва, че поведението им зависи от отношението на наблюдателя?
— Да. Всеки го знае.
— Всеки казвате? — Той свъси рунтавите си вежди. — Виж ти, значи знаете какво означава това.
— Поне на субатомно ниво ние можем да моделираме реалността.
Романович ме изгледа така, че ми се дощя да увековеча погледа му на снимка.
— Но какво общо има това с кейка ви? — не издържах аз.
— Квантовата теория, господин Томас, твърди, че между всички точки на вселената има пряка връзка, без значение от разстоянието помежду им. По някакъв мистериозен начин която и да е точка от една планета в далечна галактика е толкова близо до мен, колкото сте и вие в момента.
— Не се засягайте, но аз наистина не се чувствам толкова близък с вас, сър.
— Което означава, че е възможно информацията, обектите или дори хората да се придвижват незабавно от тук до Ню Йорк, или дори от тук до онази далечна планета.
— А от тук до Индианаполис?
— Също.
— О!
— Все още не сме вникнали достатъчно в квантовата структура на реалността, за да постигаме такива чудеса.
— Повечето от нас не знаят как да настроят едно просто видео на запис, което вероятно значи, че има дълъг път да извървим от тук до онази галактика.
Той свърши с глазурата на втория кейк.
— Квантовата теория ни дава основания да вярваме, че на дълбоко структурно ниво всяка точка от вселената по някакъв невъобразим начин е една и съща точка. Устата ти е изцапана с майонеза.
Обърсах майонезата с пръст и го облизах.
— Благодаря ви, сър.
— Взаимосвързаността на всичко във вселената е толкова съвършена, че ако огромно ято птици се сблъска с щъркели от някое испанско мочурище, въздухът така ще се раздвижи от крилата им, че това ще доведе до промени във времето в Лос Анджелис. И да, господин Томас, в Индианаполис също.