С оръдията на труда, запасите от дървесина и уменията им, за братята не беше проблем допълнително да подсигурят вратите и прозорците.
Сестра Анджела почука по бележника с химикалката си и ми напомни:
— Петима.
— Мадам, може би трябва да действаме по следния начин: обаждате се на абата, обсъждате това с него и после говорите с брат Юмрука.
— Брат Салваторе.
— Да, мадам. Ще кажете на Юмрука за стратегията ни — укрепвай и отблъсквай — ще му дадете време да се консултира с останалите четирима. Те познават братята по-добре от нас и ще изберат най-добрите кандидати.
— Да, добре. Ще ми се да им кажа кого ще отблъскват.
— И на мен, сестро. Всички возила, използвани от братята и сестрите, бяха прибрани в сутерена на училището.
— Кажете на Юмрука…
— Салваторе.
— … че ще мина да ги взема с един от чудовищните джипове. Кажете му още…
— Ти спомена, че навън дебнат враждебни хора.
Не бях споменал за хора. Използвах лични местоимения.
— Враждебни. Да, мадам.
— Не ви ли заплашва нещо по пътя между училището и абатството?
— По-опасно ще е, ако не покажем малко мускули на онова, което се готви.
— Разбирам. Имам предвид, че ще трябва да направиш два курса, за да доведеш толкова много братя, бухалки и сечива. Аз ще карам единия джип, ти — другия и ще свършим работата наведнъж.
— Мадам, малко неща биха ми харесали колкото подобно снежно надбягване — скърцащи гуми, ревящи мотори, пистолетен сигнал — но предпочитам Родион Романович да кара втория джип.
— Той е тук?
— Той е в кухнята и е потънал до лакти в глазура.
— Мислех, че много-много не му вярваш.
— Ако той е хузи, аз съм най-запаленият любител на дюлсимера. Ако се стигне до същинска отбрана на училището, не ми харесва идеята господин Романович да шета из редиците ни. Ще го помоля да кара единия джип. Когато говорите с брат Юмр… алваторе…
— Юмралваторе? Не познавам никакъв брат Юмралваторе.
Преди да срещна сестра Анджела, не можех да си представя, че сарказмът толкова отива на монахините.
— Когато разговаряте с брат Салваторе, мадам, предайте му, че господин Романович ще остане в новото абатство, а той самият ще кара джипа на връщане.
— Предполагам, господин Романович няма да узнае, че предприема еднопосочно пътешествие.
— Не, мадам. Ще го излъжа. Оставете на мен. Все едно какво си мислите, аз съм невероятен майстор-лъжец.
— Ако си свирил и на саксофон, ще бъдеш двойна заплаха.
Двайсет и осма глава
Когато наближи обяд, се увеличи не само работата на кухненския персонал, но и веселието му. Сега вече не две, а четири сестри посрещаха труда с песен, и то на английска, а не испанска.
Десетте кейка бяха покрити с шоколадова глазура и изглеждаха опасно вкусни.
Родион Романович, който до неотдавна разбиваше масления крем в една голяма купа, прибавяйки към него портокаловия сок, използваше хартиена фуния с шприц, за да украси със сложен филигран първия от кейковете.
Когато застанах до него, той изрече, без да вдига поглед:
— Ето ви и вас, господин Томас. Виждам, че сте си сложили ботушите.
— Пристъпвах толкова тихо по чорапи, се сестрите се стряскаха.
— Нямаше ви. Да не сте се упражнявали на дюлсимера си?
— Онова беше просто фаза от развитието ми. Понастоящем съм по-заинтересуван от саксофона. Сър, посещавали ле сте някога гроба на Джон Дилинджър?
— Както очевидно знаете, той е погребан в Краун Хил Семътъри, в скъпия на сърцето ми Индианаполис. Виждал съм лобното място на прочутия бандит, но основно посетих гробището, за да се поклоня пред светлата памет на романиста Бут Таркингтън.
— Бут Таркингтън е носител на Нобелова награда.
— Не, господин Томас. Бут Таркингтън е носител на наградата „Пулицър“.
— Предполагам, че знаете по-добре от мен, щом сте библиотекар в Щатската библиотека на Индиана на Четирийсет и първо северно сенатско Авеню, където се съхраняват трийсет и четири хиляди тома за Индиана или от местни писатели.
— Над трийсет и четири хиляди тома — поправи ме Романович. — Много се гордеем с бройката и не търпим да я омаловажават. Догодина може би ще разполагаме с трийсет и пет хиляди тома за Индиана или от местни писатели.
— О! Това ще бъде повод за голям празник.
— Най-вероятно ще изпека много кейкове, за да отбележа събитието.
Ненадминатата по изяществото си украса не помръдваше. Бях впечатлен.