С Бу бяхме изминали шейсет метра, когато отдясно се появи друг проход. Той се извиваше нагоре и дъното му се криеше някъде зад завоя.
Четири допълнителни ПВЦ тръби минаваха под тавана на напречния коридор. Те излизаха в нашия проход и вървяха паралелно на първите четири тръби към охладителната кула.
Вторият сервизен коридор трябва да е бил построен с новото абатство. Вместо да се връщаме с джиповете, рискувайки атака от незнайното същество във фъртуната, можехме да доведем братята по по-лесния маршрут.
Налагаше се да изследвам новия проход, макар и не незабавно.
Бу продължаваше към охладителната кула. Въпреки че кучето нямаше да ми е от полза, когато зад гърба ми ме нападнеше чудовището, с него ми беше по-спокойно и затова избързах подире му.
Въображението ми рисуваше двуглаво чудовище, само че с три шии. Тялото беше човешко, но главите бяха на койоти. То искаше да присади главата ми на централния си врат.
Може би се чудите откъде ли се е взел този бароково-ирационален страх. В края на краищата, както вече знаете, аз съм комичен, но не гротескно.
Един мой познат от Пико Мундо, петдесетинагодишен индианец от племето панаминт, който се зове Томи Ходещия по облаци, ми разказа за една своя среща с триглаво чудовище.
Томи отишъл на поход в Мохаве, когато потъмнялото като сребро зимно слънце Допотопна невеста отстъпило място на златното пролетно слънце, Млада невеста, но преди свирепото платинено слънце на лятото, Грозна благоверна, да изгори пустинята с пиперливия си език толкова жестоко, че потта от скорпионите и бръмбарите да бъде желана и изстисквана от пясъка в отчаяно търсене на сенчест подслон и капка вода.
Може би имената на Томи за различните слънца са заимствани от легендите на племето му. Може би просто си ги измисля. Не съм сигурен дали Томи е донякъде искрен, или е майстор на небивалиците.
В центъра на челото му се мъдри стилизиран образ на ястреб, пет сантиметра широк и два сантиметра дълъг. Томи твърди, че птицата е неговият рожден белег.
Еднокракият Трък Бохийн, бивш рокер и настоящ спец по татуировките, който живее в ръждясала каравана в предградията на Пико Мундо, твърди, че изографисал ястреба преди двайсет и пет години за петдесет гущера.
Разумът накланя везните в полза на Трък. Проблемът е, че освен друго той твърди, че последните петима президенти на САЩ са дошли в караваната му в потайна доба, за да им направи татуировки. Един-двама както и да е, но чак за петима не мога да повярвам.
Но аз се отплеснах. Та седял си Томи в пролетната нощ и небето над Мохаве му намигнало с Мъдрите очи на Предците — или със звездите, ако учените имат право — когато триглавото чудовище се появило край лагерния огън.
Човешката глава не отронила и дума, обаче фланговите койотски глави заговорили на английски. Те провели разгорещена дискусия относно това дали главата на Томи е по-подходяща от тази, която вече заемала делящия ги врат.
Койот номер Едно си паднал по главата на другарчето ми, особено по гордия нос. Койот номер Две се държал оскърбително и заявил, че Томи е „повече италианец, отколкото индианец“.
Понеже си е нещо като шаман, Тома разпознал в страхотията необикновено проявление на Мошеника, дух, типичен за фолклора на много индиански племена. Измъкнал три цигари от онова, което пушел в знак на скромно прошение, и те били приели.
Трите глави пафкали в мълчаливо тържествено задоволство. След като хвърлили фасовете в лагерния огън, чудовището си заминало, позволявайки на Томи да задържи главата си.
Разказът на Томи може да се обясни с една дума: пейот.
На следващия ден обаче, след като продължил похода си, Томи се натъкнал на обезглавения труп на друг пътник. Шофьорската книжка в портфейла на убития го идентифицирала като Къртис Хобарт.
Наблизо се търкаляла отсечена глава, но тя нямала нищо общо със снимката на Къртис в книжката. Това била главата на централния врат между койотите.
Томи Ходещия по облаци се обадил на шерифа по сателитния си телефон. Блещукащи като мираж в пролетната жега, силите на реда пристигнали по суша и по въздух.
По-късно съдебният лекар заявил, че главата не е на същия човек. Главата на Къртис Хобарт никога не била открита, а също и тяло, което да съвпадне с главата, която била захвърлена до трупа на Хобарт.
Докато бързах след Бу по прохода към охладителната кула, не знаех защо неправдоподобният разказ на Томи е решил точно сега да изплува от блатото на паметта ми. Не виждах връзка със сегашната ситуация.
По-късно всичко щеше да се изясни. Дори когато съм тъп като патка, която се шматка, активното ми подсъзнание се труди като полудяло, за да ми спаси задника.