Намръщената физиономия на руснака не можеше да се сравнява с тази на игуменката:
— Господин Романович, инатлив сте като две кози.
— Несъмнено сте права. Както и да е, смъртта на брат Константин ни разтревожи, защото след това Хайнеман незабавно спря обажданията и имейлите до старите си колеги и оттогава не е комуникирал с никого извън „Свети Вартоломей“.
— Може би самоубийството го е подтикнало към молитва и размисъл — предложи сестра Анджела.
— Ние сме на друго мнение — студено отвърна Романович.
— А път брат Тимотей е бил убит, мадам. Сега няма съмнение. Открих трупа му.
Макар че вече се беше примирила с факта на убийството му, суровото ми потвърждение беше тежък удар за нея.
— Ако от това ще ви стане по-леко, госпожо, вярваме, че Хайнеман може би не осъзнава чудовищността на постъпката си.
— Но моля ви, господин Романович, как да не я осъзнава, ако двама са мъртви, а животът на мнозина други виси на косъм?
— Доколкото си спомням горкият доктор Джекил отначало не съзнаваше, че в стремежа си да се освободи от всички лоши импулси междувременно е създал мистър Хайд, който беше олицетворение на абсолютното зло, несмекчавано от благостта на доктора.
— Онова нещо в снега не беше просто тъмната страна на нечие съзнание — казах аз, припомняйки си юберскелета, който беше повалил джипа. — В него нямаше нищо човешко.
— Това не е тъмната му страна — съгласи се Романович. — Но може би е създадено от нея.
— Което ще рече?
— Не сме сигурни, господин Томас. Но намирам, че е наш дълг да разберем — и то бързо. Беше ви предоставен универсален ключ.
— Да, сър.
— Защо, господин Томас?
— Заради брат Константин, един от блуждаещите мъртви. Получих ключа, за да имам достъп до всяко място, където той реши да се подвизава. Стараех се… да му вдъхна кураж да продължи нататък.
— Интересен живот водите, господин Томас.
— И вашият не е за изхвърляне, сър.
— Дори имате достъп до Клетката на Джон.
— Имаме си вземане-даване. Той е страхотен майстор на бисквитки.
— Кулинарна връзка значи.
— Май тези връзки са общи за всички ни, сър.
Сестра Анджела поклати глава:
— Аз и вода не мога да кипна.
Романович дръпна лоста на хидравличния механизъм, който свъсваше веждите му при най-малкото понижаване на настроението.
— Той знае ли за дарбата ти?
— Не, сър.
— Според мен си неговата Мери Райли.
— Дано пак не започвате с енигмите, сър.
— Мери Райли е икономката на доктор Джекил. Въпреки че криел всичко от нея, той подсъзнателно се надявал, че тя ще го разкрие и спре.
— Накрая убиват ли тази Мери Райли, сър?
— Не помня. Но ако не си бърсал праха на Хайнеман, няма защо да се притесняваш.
— А сега какво? — попита сестра Анджела.
— С господин Томас трябва да се доберем живи и здрави до Клетката на Джон.
— И да излезем живи и здрави — допълних аз.
Романович кимна:
— Поне можем да опитаме.
Четирийсет и седма глава
Екипираните с грейки монаси на брой бяха с десет повече от седемте джуджета. Само двама или трима си свиркаха по време на работа. Никой не беше необичайно нисък. Обаче докато обезопасяваха двете стълбища, почти очаквах Снежанка да изникне отнякъде с бутилирана вода и насърчителни думи.
В интерес на сигурността проходите към стълбището не биваше да се заключват. Към всеки етаж имаше просторна площадка, затова вратите се отваряха навън, а не навътре.
В приземния, първия и третия етаж монасите пробиваха по четири дупки в касите на всички врати — две отляво и две отдясно — и ги снабдиха със стоманени втулки. Във всяка втулка закрепиха по един малък болт.
Болтовете стърчаха на два сантиметра и пречеха на вратите да се отворят. Този план поставяше на изпитание не само здравината на касата, а и устойчивостта на цялата стена.
Тъй като втулките нямаха нарези и бяха широки, винтовете можеха да бъдат измъкнати за секунди, което осигуряваше бързо бягство по стълбището.
На втория етаж, където се помещаваха спалните помещения, номерът беше да измислим начин, за да предотвратим отварянето на вратите отвън, ако въпреки всичко нещо проникнеше на стълбището през застопорените с болтове проходи на другите етажи. Братята вече обсъждаха достойнствата на три варианта за обезопасяване.
За защитата на Джейкъб Калвино с Романович вербувахме брат Юмрука от югоизточното стълбище и брат Максуел от северозападното. Всеки от двамата монаси носеше резерва бейзболна бухалка, в случай че първата пострадаше в битката.