С Романович се спогледахме.
— Сър — подех аз, — гледали ли сте някога филма „Забранената планета“?
— Не, господин Томас, не съм.
— Мисля, че когато всичко това приключи, трябва да го гледаме заедно.
— Аз ще правя пуканките.
— Със сол и щипчица чили на прах?
— Както кажете.
— Сигурен ли си, че не искаш от бисквитките ми, Од Томас? — намеси се брат Джон. — Знам, че ги харесваш.
Очаквах да направи заклинателен жест и шоколадовите вкуснотийки да се появят на масичката край стола ми от въздуха.
Романович взе думата:
— Брат Джон, по-рано казахте, че сте приложили извода от компютърния модел, и той е, че всички прояви на материята са възникнали от мисълта. Вселената, светът ни, дърветата, цветята, животните… реалността е била въобразена, преди да възникне.
— Да. Както виждате, науката ме отведе в лоното на вярата.
— Какво имахте предвид, когато казахте, че сте приложили наученото?
Монахът се приведе в стола си. Свитите му в юмруци ръце като че ли се бореха с обзелото го вълнение. Лицето му сякаш се бе подмладило с четирийсет години и брат Джон приличаше на момче, открило чудесата на юношеството.
— Аз — прошепна той — създадох живот.
Петдесет и първа глава
Това не бяха Карпатите, а калифорнийската Сиера. Отвън снегът не валеше, а направо летеше, без гръмотевици и светкавици. Разочаровано установих, че в стаята липсват позлатени жироскопи, пращящи дъги от електричество и луди гърбушковци с очи като фенери. Друго си е било в славните дни на Карлоф и Лугоши. Сегашните луди учени нищо не отбират от мелодрама.
От друга страна, брат Джон Хайнеман е по-скоро заблуден, отколкото луд. Ще видите, че това е вярно, но също така ще видите, че разликата между „луд“ и „заблуден“ е тънка като цъфналото на цъфнал косъм.
— Тази стая — заяви брат Джон с любопитна смесица от веселие и сериозност — не е каквото и да е помещение, а революционна машина.
— Тук следват неприятностите — каза ми Романович.
Брат Джон продължи:
— Ако си представя даден обект и съзнателно проектирам образа му, машината го улавя, разпознава го като проекция и го отделя от всяка друга мисъл, усилва насочената ми мисловна енергия няколко милиона пъти и произвежда въобразения обект.
— Мили божке, сигурно сметката ви за електричество е чудовищна!
— Не е незначителна — призна той, — но не е чак толкова зле. Едно на ръка, тук са важни не толкова волтовете, колкото амперите.
— Пък и сигурно ви таксуват по индустриална тарифа.
— Не само, Од Томас. Лабораторията ми се ползва с данъчни облекчения, защото всъщност е религиозна организация.
— Като казвате, че е достатъчно да си представите даден обект, за да го произведе стаята, имате предвид като бисквитките ви? — запита Романович.
Брат Джон кимна.
— Точно така, господин Романович. Искате ли?
— Бисквитките не са живи — намръщи се руснакът. — Казахте, че сте създали живот.
Монахът отрезвя:
— Да. Прав сте. Да не го превръщаме в салонна игра. Става дума за най-важното, за връзката на човека с Бога и смисъла на съществуването. Да преминем директно към главното шоу. Ще създам едно пухче за вас.
— Какво? — попита Романович.
— Ще видите — обеща брат Джон и се усмихна многозначително, след което се намести на стола си, затвори очи и челото му се нагъна, сякаш набраздено от дълбока мисъл.
— Сега ли го правите? — поинтересувах се аз.
— Мислех, че ще ви трябва нещо като шлем, нали знаете, от който стърчат жици и всякакви щуротии.
— Аз съм над подобни примитивизми, Од Томас. Стаята е настроена към точната честота на мисловните вълни. Тя е приемател и усилвател, но само на моите и на ничии други мисловни проекции.
Хвърлих поглед към Романович. Руският мечок беше по-намръщен от всякога.
След двайсетина секунди въздухът като че ли се сгъсти и натежа от влага, но не беше влажен. Налягането взе да ме притиска от всички страни, сякаш се спускахме в океанските дълбини.
На персийския килим пред стола на брат Джон се появи сребристо сияние, което заблещука несигурно, като лъч светлина, пречупен в някой от обектите в стаята, въпреки че това обяснение не беше вярно.
След миг във въздуха се образуваха мънички бели кубчета като захарни кристалчета. Броят им внезапно нарасна и едновременно с това те започнаха да се сливат. Сякаш наблюдавах на видео повторение на случилото се в гаража.