Глава седемнадесета
Успехът на лова на роби силно подобри настроението във фелага. Прикритата свирепост още я имаше, но сега варангите засвидетелстваха на Ивар уважение, граничещо с възхищение. Очевидно беше нещо много рядко да попаднеш на близначки, особено пък на красавици като нашите. Говореше се много за късмета на Ивар, а варангите се поздравяваха с решението си да постъпят във фелага. Само аз бях мрачен. Тревожеше ме поругаването на светилището. Раса ме бе научил да уважавам тези места и сега имах лошо предчувствие.
Вечерта Ивар дойде и седна до мен на греблата.
— Още ли мислиш за този идол, Торгилс?
— Ти нямаш ли бог?
— А как да имам? Виж тая пасмина там. — Кимна към варангите в лодката до нас. — Ако не вярват в Перун, почитат предците си. А аз не знам на кого се е молила майка ми, да не говорим за баща ми.
— А защо не Перун? От това, което чух, това е същият бог, които ние на север наричаме Тор. Закрилник на воините е.
— Нямам нужда от помощта на Перун — самоуверено каза Ивар. — Къде беше той, докато бях момче? Сам се издигнах. Нека другите да вярват във вещици или че умрем ли, ни отнася черният бог на смъртта Чернобог. Когато срещна края, другарите ми могат да правят с тялото ми каквото си щат. Мен вече няма да ме има.
За миг помислих да му разкажа за вярата си в Один Всемирния отец, но фанатизмът му ме възпря и аз смених темата.
— Как така нашите холопи взеха толкова ентусиазирано участие в нападението, след като самите те са роби?
Ивар сви рамене.
— Холопите са готови да причинят на другите това, от което самите те страдат. Така по-лесно приемат съдбата си. Аз разбира се, им прибрах оръжията и сега те пак са холопи.
— Не се ли страхуваш, че те или новите пленници ще опитат да избягат?
Ивар мрачно се изсмя.
— И къде ще идат? Далеч са от дома, не знаят накъде да поемат, а и да успеят да избягат, първият, на когото попаднат, пак ще ги превърне в роби. Затова приемат съдбата си.
Тук Ивар грешеше. Два дни по-късно даде на мъжете — роби повече свобода. Оковите по китките и глезените на затворниците бяха прикрепени към лодката и хората бяха принудени да стоят приклекнали в трюма. Ивар нареди да разхлабят прангите, за да могат мъжете да се изправят и да правят по няколко крачки. Като предпазна мярка Ивар ги остави оковани по двама. Това не попречи на една двойка да пробва късмета си и скочи зад борда. Двамата мъже се хвърлиха във водата, без да правят и опит да спасят живота си. Нарочно вдигнаха ръце и се оставиха да потънат, завлечени на дъното от тежестта на оковите.
Голямата река сега бе толкова широка, че сякаш плавахме в море. Заради товара от роби и кожи спирахме само, за да подновим запасите си в крайречните градове, които започнаха да се появяват все по често. Само варангите плават на издължени северни кораби — местните ни разпознаваха отдалеч и търговците ни чакаха на място с всичко необходимо.
Купихме храна за робите, основно осолена риба, и евтини дрънкулки, с които да разкрасим жените.
— Една прилично облечена робиня върви десет пъти по-скъпо от повлеканите — ми каза Ивар. — Цената може да скочи до небето, ако момичето има приятен глас, и може да пее и свири на нещо.
Беше ме взел на пазар в най-големия от речните градове при един местен търговец, евреин — хазар. Срещу най-евтиния ни роб той ни даде топове ярки платове за женски дрехи, огърлици от зелено стъкло, мъниста и гривни, и преводач, който говореше езиците от долната част на реката.
— Ами мъжете и децата, които заловихме? — попитах, докато чакахме в магазина на евреина.
— За децата зависи. Ако са будни и живи, се продават лесно. Момичетата обикновено вървят по-добре от момчетата, но във великия Миклагард може да изкараш късмет с някое интелигентно момче, особено ако е със светла кожа и сини очи.
— Кой ги купува, мъже, които харесват момчета или съпругите им?
— Нито едните, нито другите. Господарите им ги скопяват и им дават образование. Момчетата стават доверени слуги, секретари, писари и прочее. Закупените за императора могат да стигнат далеч. Най-влиятелните мъже покрай императора са евнуси.
Зачудих се какво ли чака близначките, които заловихме. Евреинът беше предложил да ги купи, но Ивар не поиска и да чуе.
— С евреите се борим за надмощие в търговията с роби, но те са само посредници. Фелагът ще изкара много по-голяма печалба, ако продам близначките директно на клиент.
Беше предал двете момичета на грижите на любимата си наложница. Тя се държеше с тях мило, показваше им как да мият и сплитат косите си, как да използват мазила и да носят дрехите и накитите, които им купихме. Когато слънцето прежуряше, настояваше да пазят белите си кожи с тежки воали. Нямаше опасност момичетата да бъдат насилени от мъжете ни — всички знаеха колко ценни са девствените близначки.