Елфгифу някак бе уредила да останем насаме няколко часа. Бяхме необуздани. Опиянявахме се взаимно от телата си. Елфгифу откликна подобаващо, когато я покрих с бижута — огърлицата, разбира се, но и гривни за глезените и китките ѝ, колие за колан и две разкошни, лъскави брошки за двете ѝ гърди.
Когато легнахме изтощени един до друг в леглото, аз ѝ разказах за огнения рубин, скрит в амулета — тя го бе свалила от врата ми с думите, че бронзът ще ѝ остави синини. Елфгифу веднага отгатна намеренията ми.
— Торгилс — каза тихо. — Не искам този камък. Не бива да ми го даваш. Имам чувството, че той трябва да остане с теб. Има твоя дух. В теб блещука същата светлина, само трябва някой да я накара да заблести. — След това нежно се наведе и започна да целува гърдите ми.
Глава шеста
„Голямата радост повлича беда“, поредната от поговорките на Едгар. Само два дни след страстното ми посещение при Елфгифу, грубо ме събуди вратарят на Бритмаер. Дворцов пратеник чакал вън, изсумтя, по спешна работа.
Още не се бе съмнало. Със залепнали за сън очи навлякох туниката си, поласкан, че ме викат отново при кралицата.
Но когато отворих вратата към улицата, в полумрака чакаше непознат ми пратеник, скромно облечен, приличаше по-скоро на дребен чиновник, отколкото на кралски слуга.
— Казвате се Торгилс, нали?
— Да — отговорих озадачен. — Какво желаеш?
— Елате с мен, моля. Имате среща с архиепископ Улфстан.
Полази ме хлад. Архиепископ Улфстан, другият регент на Англия и според някои, най-мъдрият човек в страната, съвсем не се ползваше с име на приятел на старата вяра. За миг се зачудих каква работа може да има с човек така незначителен като мен. После стомахът ми се сви. С държавните дела ме свързваше само Елфгифу.
Пратеникът ме отведе в празна чакалня в кралското канцлерство, навяваща меланхолия сграда в задната част на двореца. Само час бе изминал от започването на деня, но когато ме въведоха при архиепископа, той вече бе погълнат от работа. Заобиколен от двама монаси, секретарите му, Улфстан слушаше някакви бележки на латински. Когато влязох, надигна глава. Трябва да бе отдавна прехвърлил шестдесетте, имаше гладко лице, голобрадо и румено, с няколко тънки кичура бяла коса; ръцете, скръстени на масата, бяха меки и бели. Кротките маниери и добронамерената усмивка, която ми отправи, му придаваха вид на добродушен старец, впечатление, се разнесе в мига, в който отвори уста. Гласът бе тих, и все пак нямаше как да звучи по-заплашително, дори да бе викал. Още по-зле ми стана от думите:
— Всяка муха, която се задържи твърде дълго край пламъка на ереста, рано или късно ще си опърли крилете.
Имах чувството, че ще припадна.
Един от секретарите му подаде лист пергамент.
— Името ти, Торгилс, е езическо, нали? Не си вярващ?
Кимнах.
— Затова ли си присъствал на пира на хускарлите преди няколко вечери? Разбрах, че тази нощ са се извършвали скандални церемонии.
— Аз бях там като прост виночерпец, милорд — казах, чудейки се кой може да е разказал на архиепископа за случилото се. — Страничен наблюдател.
— Не съвсем, мисля — каза архиепископа, допитвайки се до бележките си. — Тук пише, че на момента също си участвал в разгула. Очевидно ентусиазирано си се присъединил към припева на богохулна, мръсна песен, която може да бъде определена като държавна измяна.
— Не разбирам за какво говорите, милорд — отговорих.
— Ще ти обясня. Във въпросната песен очевидно сте наричали, и то многократно, нашата благородна кралица Ема с обидното прозвище Бакрауф.
Не казах нищо.
— Знаеш ли какво значи Бакрауф?
Пак не отговорих.
— Трябва да те уведомя — безмилостно продължи архиепископът, — че дълго време бях архиепископ на Йорк. Болшинството жители на този град са викинги и говорят донск тунга, както наричате езика си. Поставих си за цел да го науча перфектно. Няма нужда да се допитвам до персонала си за значението на Бакрауф — човешки задник или на цивилизован език, анус. Не особено подходящо определение за съпругата на краля на Англия, не мислиш ли? Достатъчна причина на виновника да бъде наложено наказание — да му бъде изтръгнат езика, например. — Говореше с мек шепот, но нямаше съмнение, че заплахата е истинска. Спомних си, че е известен със страстните проповеди, които изнася под името Вълка.
— Отричаш ли обвинението? Има поне трима свидетели на това че си се включил на припева, при това с видимо удоволствие.
— По това време бях замаян от алкохола, милорд — отговорих.
— Това едва ли е извинение.
— Погрешно разбрах значението на думата Бакрауф — казах умолително. — Знам, че на донск „Бакрауф“ е „анус“, но мислех на латински, а според тези, които ме научиха на латински, анус значи „стара жена“. Не са споменавали, че е и част от човешкото тяло. Аз разбира се, смирено се извинявам, задето нарекох кралицата стара.