Улфстан, който като че ли бе започнал да се отегчава, изведнъж наостри уши.
— Значи Торгилс знае латински, така ли? — измърмори. — И откъде?
— Научиха ме монаси в Ирландия, милорд — казах. Не добавих, че съдейки по разговора му на латински със секретарите, владеех езика вероятно по-добре от него.
Улфстан се намръщи.
— Милозливите ирландски монаси — подхвърли кисело. — Тръни в плътта на истинската църква. — Забеляза оловния амулет на врата ми. — След като си учил при ирландските монаси, как така не си кръстен? Трябва да носиш на врата си християнски кръст, не езически символ.
— Не завърших обучението си, милорд.
Улфстан сигурно прие, че не се плаша лесно, защото с все същия тих, заплашителен глас, опита нов подход.
— Християнин или не, в това кралство ти си подчинен на законите на краля. Ирландските монаси споменаха ли ти за закона?
Въпросът беше така подвеждащ, че не се сдържах да отговоря:
— Научиха ме на следното: „Колкото повече закони, толкова повече престъпници“.
Беше глупав и провокативен отговор. Нямах представа, че през последните две години Улфстан и хората му са се трудили над изготвянето на законник за Кнут. Архиепископът щеше да се подразни, дори и да знаеше, че думите са набит в главата ми цитат от Тацит.
— Нека ти разясня петдесет и трета точка от законника на Кнут — каза мрачно. — Отнася се до наказанието за прелюбодейство. Там пише, че омъжена жена, извършила прелюбодеяние, ще бъде лишена от цялата си собственост. И не само това, а и ще ѝ бъдат отрязани ушите и носа.
Разбрах, че сме стигнали до същината на въпроса.
— Разбирам, милорд. Омъжена жена, казахте. Имате предвид жена, омъжена по законите на църквата ли? И призната за такава?
„Вълка“ ме изгледа неприязнено. Аз естествено намеквах за дребната подробност, че църквата отказваше да приеме за законна съпруга Елфгифу и я наричаше „наложница“.
— Достатъчно софизми. Прекрасно знаеш за какво говоря. Извиках те тук, за да ти дам право на избор. Информирани сме относно поведението ти спрямо личност, близка с краля. Или ще се съгласиш да служиш на нас и донасяш в тази сграда какво става в двореца, или ще уредим да бъдеш съден по обвинения в прелюбодейство.
— Виждам, че нямам особен избор, милорд — отговорих.
— Който краде мед, не трябва да забравя пчелите — самодоволно приключи архиепископът. Съперничеше на Едгар по любов към поговорките. — Трябва да се примириш с последиците. Върни се в квартирата си и помисли как най-добре ще ни служиш. И можеш да си сигурен, че те следим вече от повече от месец. Безполезно ще е да се опиташ да избягаш от справедливостта на краля.
Върнах се в монетарницата на Бритмаер, колкото да се преоблека в дрехи за пътуване. Взел бях решение още докато архиепископът поставяше ултиматума си. Знаех, че не мога да предам Елфгифу и да стана шпионин на Улфстан, не можех и да остана в Лондон. Когато Кнут се върнеше в Англия, Улфстан дори нямаше да трябва публично да ме обвини в прелюбодейство, само да намекне на краля, че Елфгифу не му е била вярна. Това щеше да донесе позор на жената, която обожавах. По-добре да избягам от кралството, отколкото да съсипя живота ѝ.
Първата ми стъпка бе да взема двата восъчни отпечатъка и да ги отнеса в казармата на хускарлите. Там поисках да видя Кяртан.
— Дойдох да се сбогуваме — му казах, — и да те помоля за услуга. Искам да вземеш тези две парчета восък и ако чуеш, че ме е сполетяла беда или не получиш вест от мен до пролетта, да ги предадеш на Торкел Високия. Кажи му, че са направени в работилницата на Бритмаер по време на царуването на Кнут. Торкел ще знае какво прави с тях.
Кяртан пое двата малки диска восък в единствената си ръка ме изгледа. В очите му нямаше нито изненада, нито въпрос.
— Имаш думата ми — каза. — Сигурно ще е нетактично от моя страна да те питам защо така внезапно напускаш Лондон. Без съмнение имаш причина, а и бездруго съм убеден, че някой ден пак ще чуя за теб. Междувременно нека Один Фармогнудур, покровителят на пътешествениците, те закриля.
След час вече бях отново в дюкяна на Бритмаер и помолих да го видя насаме.
Заварих го загледан в сивата, зимна река.
— Искам да напусна Англия без властите да разберат и ти можеш да ми помогнеш — казах.
— Така ли? И какво те наведе на тази мисъл? — попита той равно.
— Едни нови монети с глава на мъртъв крал.