Бритмаер бавно се обърна и ме погледна в очите. За втори път днес ми се случваше старец да ме изгледа със силна неприязън.
— Винаги съм те мислил за шпионин — каза студено.
— Не — отговорих. — Не дойдох като такъв. Бях изпратен без задни помисли от кралицата. Това, което научих, няма нищо общо с Елфгифу.
— И какво научи?
— Знам, че фалшифицираш монетите на краля. И че не си само ти, макар и да вярвам, че си в основата.
Бритмаер запази спокойствие.
— И как мислиш, че го правя? Всички знаят, че английските монети са най-строго контролираните в цяла Европа и че наказанията за фалшификаторите са строги. При късмет ще изгубиш само ръката, по-вероятно живота си. Само един глупак или отчаян престъпник би дръзнал да фалшифицира монетите на краля на Англия.
— На сегашния крал, да — отговорих, — но не и монетите на предишния.
— Продължавай — каза леко раздразнен Бритмаер.
— Съвсем случайно открих, че двамата старци, които се трудят нощем в работилницата ти, не правят монети с главата на Кнут, а на крал Етълред. Не виждах смисъла, докато не видях монети, пристигнали от северните земи, от Швеция и Норвегия. По много от тях имаше резки от проби. Повечето бяха стари, от времето на Етълред, когато англичаните плащаха огромни суми за дейнгелд, за да се отърват от мародерите. В северните земи явно циркулират огромни количества от монетите на Етълред, които пак се връщат в употреба и тук. Турулф по цял ден ги брои в хранилищата.
— В това няма нищо нередно — измърмори Бритмаер.
— Не, но веднъж Турулф ми обърна внимание как броят на старите монети като че не намалява, а расте. Това ме наведе на друга една мисъл. Забелязах как тук, в дюкяна, приемаш много повредени бижута от нескъпоценни метали и евтини сплави. Твърдеше, че ги поправяш, но така нареченият ти ювелир е най-обикновен занаятчия, гравьор, запознат с изрязването и поддръжката на клейма, който не разбира нищо от бижута. От друга страна намерих много малко от счупените бижута. Изчезнали са. После разбрах, че гравьорът ти притежава умението и инструментите да разтопи евтините метали и да ги пусне като дискове за монети.
— Явно си дал голяма воля на въображението си — каза Бритмаер. — Историята ти е фантастична. Кой ще иска евтини монети на мъртъв крал?
— Това е хитрата част — отговорих. — Би било истинско безумие да пуснеш фалшивите монети в Англия. Но в северните земи английските монети се смятат за сигурни и малко хора ще забележат, че са фалшификат. Не можеш да определиш с нож чистотата на метала. А и да го направиш и да докажеш, че монетите са фалшиви, на тях са знаците на отдавна мъртви монетни майстори и няма как да ги проследиш до създателя им. Обаче по веригата трябва да има още едно звено.
— И то е?
— Звеното, което ме интересува сега. Ти можеш да набавиш метал от евтините бижута, да направиш монетите и да фалшифицираш знака на другите монетни майстори, но ти трябва и човек, който да отнесе монетите на север. За това ти е нужно съдействието на нечестни търговци и собственици на кораби, които редовно търгуват там и могат да пуснат монетите в употреба. Подозирам, че това са хората, които посещават личния ти кабинет дори през зимата. Или моята молба е да ми уредиш един от тях да ме изведе тайно с кораба си, без да задава въпроси. Напусна ли Англия, аз няма да съм в състояние да доложа за теб на властите.
— Не би ли било по-разумно да уредя да изчезнеш завинаги? — попита Бритмаер. Каза го толкова равнодушно, сякаш уреждаше комисионна.
— Ако изчезна мистериозно или не се обадя до пролетта, на кралския регент ще бъдат предадени два восъчни отпечатъка от клеймата, които използваш при фалшификацията.
Бритмаер ме изгледа замислено и дълго обмисля алтернативите си.
— Много добре. Ще уредя да изпълнят молбата ти. Един търговски кораб трябва след две седмици да е при крал Лин. Капитанът носи стоки от Норвегия и е един от малцината, които прекосяват Английско море през зимата. Ще те изпратя при крал Лин с Турулф. Време му е да се върне в Норуич, който се пада близо. Ако срещнете служители на краля, той ще каже, че си му помощник. Ще напиша и бележка до капитана. Би било лицемерно да ти пожелая лек път. Напротив, надявам се никога повече да не те видя. Ако някога се върнеш в Англия, мисля, че няма да откриеш и следа от заговора, който разкри.
И с това приключи службата ми при Бритмаер, кралски монетен майстор и фалшификатор. Повече не го видях, но не го забравих и години по-късно отказвах да приемам английски монети, сечени в Дерби или Уинчестър.
Глава седма
— Вие, исландците, все намирате начин да се оправите — подхвърли съучастникът на Бритмаер, докато гледаше как ниският бряг на Англия изчезва зад гърба ни. Без да предупреждава пристанищните власти за заминаването ни, норвежкият капитан нареди на екипажа си да вдигне котва с ранния отлив. Предполагам, че служителят бе свикнал корабът да напуска пристанището в странни часове и бе подкупен да си затваря очите.