Движехме се по обичайния маршрут, по закътания канал между островите и каменистия бряг със стръмни носове и фиорди. Преходът бе лесен, не бързахме за никъде. Следобед подбирахме подходящо за хвърляне на котва място и прекарвахме нощта, обърнати с кърмата към някоя удобна скала. Често готвехме и разпъвахме шатри на брега. Точно през една такава вечер, по залез-слънце, забелязах над близкия нос да проблясва странна светлина. Избухна за миг, сякаш някой напали буен огън във входа на пещера и веднага го изгаси. Обърнах внимание на капитана, но той ме изгледа неразбиращо. Не бе видял нищо.
— Никой не живее там. Има само стара погребална могила — възрази той. — На семейството, което притежава всичката земя в областта. На това отгоре им носи късмет. Сегашната глава на семейството се казва Торфин. Когато погребал баща си, Кар Стария, Духът на мъртвеца се завърнал и така упорито преследвал всички в района, че останалите фермери решили да се махнат, а Торфин изкупил най-добрата земя. — После тактично добави: — Може да е било игра на светлината или някое лъскаво камъче да е отразило последните лъчи на залязващото слънце.
Останалите моряци ме изгледаха странно, сякаш съм халюцинирал и аз си премълчах, но след като се навечеряхме и мъжете се бяха увили в тежките си моряшки пелерини за през нощта, Гретир се присламчи към мен и тихо каза:
— Онова зарево нямаше нищо общо със слънчевите лъчи. И аз го видях. И двамата знаем какво значи бликнал от земята огън: отдолу има злато.
Замълча за миг, после измърмори:
— Ще отида да огледам мястото. Искаш ли да дойдеш с мен?
Хвърлих поглед към другите. Повечето моряци вече спяха. За миг се поколебах. Съвсем не бях убеден, че искам да се катеря из тъмната пустош с мъж, съден за убийство. После любопитството ми взе превес.
— Добре — прошепнах. — Само да се обуя.
Минути по-късно с Гретир вече бяхме напуснали лагера и си проправяхме път сред тъмните силуети на скалите по брега. Беше суха, ясна нощ, топла за това време на годината. През лицето на луната плуваха облаци, но все пак имаше достатъчно светлина да стигнем до основата на носа и да започнем изкачването. Постепенно започнах да различавам могилата, ясно очертана на обсипаното със звезди небе. Забелязах и нещо друго: всеки път, когато облаците скриеха луната и внезапно потъвахме в мрак, Гретир потреперваше и чувах как дишането му се учестява — Гретир Силния, прочутият убиец и престъпник, се страхуваше до смърт от тъмното.
Следвахме тясната пътека, използвана при погребенията, която ни изведе на малка поляна край могилата. Гретир погледна вляво, над обсипаната с отражения на звезди лъскава, черна повърхност на морето.
— Хубаво място да те погребат — каза. — Когато умра, ми се ще да свърша така и кормчиите на минаващите кораби да сочат гроба ми.
Предвид репутацията му се зачудих как ли ще го споменават моряците.
— Хайде, Торгилс — каза той и започна да изкачва тревистия склон могилата. Аз го последвах до върха. Там Гретир измъкна изпод наметалото си тежък метален лост.
— Какво правиш? — попитах, макар и отговорът да бе очевиден.
— Ще проникна вътре и ще изнеса скъпоценностите от гроба — отговори той наперено. — Хайде, помогни ми — каза и се захвана да копае дупка в торфа.
Плячкосването на гробове бе нещо ново за мен, но когато видях ядната енергия, с която Гретир замахваше и забиваше лоста в земята, реших, че ще е най-разумно да не го предизвиквам. Плашеше ме мисълта какво може да направи, ако се опитам да му попреча. Редувайки се, прокопахме тунел до покрива на гробницата. Когато лостът удари по дървото на купола, Гретир доволно изръмжа и с няколко мощни удара разшири отвора достатъчно, да се спусне вътре.
— Нали ще стоиш тук на пост? В случай че заседна долу и се наложи да ме издърпаш.
Развиваше от кръста си въже — планирал бе да ограби гробницата още от мига, в който предложи да се изкачим до носа.
Миг по-късно Гретир вече се спускаше в черната дупка. Чувах гласа му, докато изчезваше в мрака. В началото мислех, че говори на мен и се напънах да разбера какво казва, после осъзнах, че вдига шум, за да си вдъхне кураж. Думите, които ехтяха от отвора към гробницата, бяха лишени от всякакъв смисъл. После до мен достигна внезапен трясък, последван от висок триумфален вик. После нов трясък, и още един. Предполагах, че се лута в тъмното и се спъва в разни предмети, твърдо решен да довърши грабежа, но и обхванат от паника.