Говореше толкова открито и убедено, че имах чувството признава някаква връзка помежду ни, другарство, началото на което поставихме при грабежа на могилата. Догадката ми щеше да окаже правилна. Това, което не предположих бе, че Гретир предсказа собствената си съдба.
Според моряците Гретир се бе показал прибързан глупак да се меси на духовете на умрелите. Цял ден мърмореха помежду си, че глупостта му може да ни навлече нещастие, а един или двама християни сред тях се прекръстиха срещу уроки. Опасенията им се потвърдиха, когато стигнахме при закотвения кораб. По време на отсъствието ни силен вятър бе извъртял кораба странично на каменистия бряг. Котвата не бе удържала и корабът ни се бе оказал изтласкан на сушата. Заварихме го килнат на една страна, с нахлула в трюма вода. Страничните греди бяха толкова повредени, че капитанът реши, че няма друг избор, освен да изоставим кораба и да стигнем до Нидарос пеша, пренасяйки на гръб по-ценното от товара. Оставаше ни само да прегазим плитчините и да спасим каквото можем. Забелязах, че моряците гледат да стоят колкото се може по-далеч от Гретир. Обвиняваха го за нещастието и очакваха нови бедствия.
Напредвахме бавно. По море щяхме да стигнем норвежката столица за два дни; пътеката следваше очертанията на брега и криволичеше, за да избегне заливите и фиордите. Допълнителното разстояние добави две седмици към прехода ни. При фиордите се опитвахме да намалим отбивката, като се спазарявахме с някой селянин да ни превози от другата страна. Плащахме му със стоките от кораба или предполагам, с някоя от фалшивите монети на Бритмаер.
После дойде вечерта, в която се озовахме на брега при устието на един фиорд, от другата страна, на който се виждаше ферма. Бяхме премръзнали до кости и изморени. Опитахме се да привлечем вниманието на стопанина, но беше късно и макар и да виждахме от комина на къщата да излиза дим, от нея не се показа никой. Мястото, на което бяхме, беше съвсем голо, каменист бряг, граничещ със стръмна скала. Имаше няколко влажни, изхвърлени от морето дървета, достатъчни за малък огън, но праханът ни беше подгизнал. Смъкнахме мешките от гърбовете си и се отпуснахме на чакъла, примирени, че ще изкараме поредната студена, гладна нощ.
Тогава Гретир внезапно обяви, че ще преплува фиорда до фермата отсреща. Всички го изгледаха така, сякаш се е побъркал. Разстоянието можеше да бъде взето само от силен плувец, а и вече бе почти тъмно. Но Гретир верен на себе си, не ни обърна внимание. Във фермата ще има запас сухи дървета, обясни той. Ще ни донесе подпалки и огън, за да се стоплим и да сготвим нещо за хапване. Под недоумяващите ни погледи той се съблече по риза и широки вълнени панталони, и миг по-късно вече газеше във водата. Гледах го как се смалява в далечината; спомних си думите му, че живее за чест и слава, и се зачудих дали няма да се удави при поредната си дръзка постъпка.
Минаваше полунощ и над фиорда бе паднала гъста мъгла, когато чухме шляпане и от мрака излезе Гретир. Залиташе от умора, но за наше изумление, стискаше малко дървено каче.
— Съчки за огън, а на дъното има и жарава — каза, след което рухна на земята. Забелязах прясна синина на челото му; едната му ръка бе срязана и кървеше. Трепереше, според мен не само от студ.
Оставих моряците да разпалват огъня, отведох Гретир встрани и го наметнах в една моряшка пелерина.
— Какво има? — попитах. — Какво се случи?
Той ме изгледа съкрушено.
— Повтори се историята с торбата храна.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато стигнах от другата страна на фиорда, беше светло колкото да се добера до фермата. Беше един от заслоните, построени покрай брега за убежища на попаднали на лошо време моряци. Чувах отвътре песни и смях, затова приближих и бутнах вратата. Беше паянтова и лесно поддаде. Попаднах на десетина мъже, съдейки по вида им, моряци. Бяха мъртво пияни и едва стояха на краката си. Насред стаята гореше буен огън. Реших, че ще е безсмислено да моля пияниците за помощ, отидох право при огъня, взех дървения кош подпалки и измъкнах едно горящо дърво от огнището. Тогава един от мъжете изкрещя, че съм бил трол или воден демон, някак прекоси стаята и замахна към мен. Аз с лекота го повалих на земята и в следващия миг всичките му другари крещяха и залитайки, се мъчеха да ме докопат. Опитаха да ме прогонят със запалени дървета от огъня. Трябва да го бяха поддържали със слама, защото разлетяха много искри и въглени. Аз също измъкнах една пръчка, и размахвайки я към тях, започнах да отстъпвам към вратата. Та зарязах всичко, хукнах към водата, метнах се и заплувах обратно. — Отново потрепери и се загърна по-плътно в пелерината.