Останах при него през цялата тази тъмна нощ. Гретир се бе сви на кълбо, умислен, и от време на време оглеждаше ранената си ръка. Присъствието ми като че ли го успокояваше. Разтушавах го с истории за детството си в Гренландия и дните, прекарани в малкото викингско поселище във Винландия, преди местните да ни прогонят оттам.
Още с пукването на зората моряците се размърдаха. Докато с мърморене разпалваха жаравата, някой се обади ужасен:
— Вижте!
Всички се извърнаха към фиорда. Слънцето бе изгряло над скалата зад нас и плътната мъгла се раздигаше. Подранил лъч падаше косо от другата страна на фиорда, там където снощи бе дървената постройка. Само че сега я нямаше. На мястото ѝ имаше само купчина овъглено дърво, от което се издигаше тънък сивкав дим.
Моряците слисани се извърнаха към Гретир. Той също се взираше в димящите останки. На лицето му се бе изписал краен ужас. Никой не продума; моряците се страхуваха от силата и избухливостта на Гретир, той самият бе твърде потресен да говори. Аз също замълчах. Никой нямаше да повярва на друго обяснение, освен че Гретир разбойникът и побойникът е нанесъл поредния си удар.
След по-малко от час видяхме малка лодка. Фермерът по-надолу по фиорда бе забелязал дима и идваше да провери какво става. Когато ни преведе от другата страна, отидохме да огледаме изгорялото убежище. Разрушението бе пълно, нямаше и следа от пияните моряци. Предположихме, че са загинали в пламъците.
Прискърбно се свихме край овъглените греди.
— Не е наша работа да отсъдим — обяви капитанът. — Само кралският съд може да вземе решение, и то след като бъде подадено официално оплакване. Аз обаче заявявам от името на целия екипаж, че не искам Гретир да остане с нас. Той е прокълнат. Независимо кой е бил прав и кой крив в събитията снощи, Гретир носи нещастие. Отказваме да продължим да пътуваме с него. Той трябва да поеме по свой път.
Гретир не направи опит да защити невинността си, нито дори да сбогува. Както и очаквах, взе багажа си, метна го на рамо и се обърна да си върви.
Миг по-късно осъзнах, че аз щях да постъпя по същия начин. С Гретир много си приличахме. И двамата бяхме единаци. За да се защитим, бяхме прегърнали един вид упорита независимост. Но докато аз разбирах, че изолацията ми се дължи на хаотичното ми детство и на липсата на родители, опасявах се, че Гретир само допълнително ще се озадачава и вбесява от злополуки, непредвидени и очевидно съвсем случайни. Той не си даваше сметка колко често си навлича беда с инат или привързаност. Притежаваше качества, на които се възхищавах — дързост, целенасоченост, смелост. Ако имаше кой да го обуздае и стои до него в кризисни моменти, Гретир щеше да е чудесен, верен другар.
В паметта ми отекна една от поговорките на Едгар. „Имай търпение с приятелите, иначе ще ги изгубиш завинаги.“ Преди Гретир да е направил и няколко крачки, аз вече бях заметнал торбата си и бързах да го настигна.
Лошата репутация на Гретир ни изпреварваше навсякъде. Докато пристигнем в Нидарос, целият град вече говореше за клането. Мъжете, загинали в пламъците, се оказаха исландски екипаж, до един братя. Баща им, Торир, който по това време се намираше в Нидарос, вече бе подал оплакване. Не може да се каже, че бившите ни спътници бяха защитили Гретир. Бяха пристигнали в Нидарос преди нас и разпространили унищожителен разказ за това как Гретир се върнал бит и насинен от колибата. Естествено не бяха споменали, че жертва живота си, за да им донесе огън и облекчи затруднението им. Нарочно или не, бяха очернили името му и с подробности по плячкосването на гробницата.
Норвежкият крал Олаф извика Гретир на съд в двореца. Придружих го, с намерението да се явя като свидетел в негова защита.
Делото се състоя в тронната зала, водеше го, с подобаваща официалност, лично крал Олаф. Изслуша бащата на мъртвите мъже, след което покани бившите ни спътници да разкажат своята версия на събитията от съдбоносната вечер. Накрая се обърна към Гретир и го попита какво ще каже в своя защита. Намръщен, Гретир упорито запази мълчание. Усетих, че на мен остава да говоря, затова и повторих разказа на Гретир как пияните моряци го нападнали.
Когато свърших, кралят се обърна към Гретир:
— Имаш ли да добавиш нещо?
— Аз оставих глупаците живи — бяха единствените му думи.
Крал Олаф бе не само справедлив, но и търпелив.
— Трудно ще стигнем до истината. Всички доказателства, които изслушах днес, са косвени, тъй като от свидетелите е оцелял само Гретир, а към неговите показания трябва да подходим с едно наум, защото се явява подсъдим в случая. Моето лично мнение е, че Гретир вероятно е невинен по обвинението в умишлено убийство, тъй като не е имал мотив да подпалва сградата.