Капитанът знаеше, че Шишкото е бавен, тежък съд и са му нужни шест дни сравнително хубаво време.
— В този сезон ще изкараме късмет, ако случим на седмица попътен източен вятър — обясни капитанът, — но и той винаги може да се обърне и да ни вкара в беда.
В крайна сметка опитът му или парите ни го убедиха, че момента, е настъпил. Вдигнахме платна. В началото всичко вървеше добре. Източният вятър се задържа и ние бавно напредвахме на запад. По многото китове, които видяхме, се ориентирах, че сме подминали скалите и рифовете на Фароскиге острови. Макар че си плащах за плаването, наравно с всички се редувах да готвя на плоското каменно огнище в подножието на мачтата, помагах за платната, изтребвах вода и всячески гледах да бъда от помощ. Гретир напротив, изпадна в обичайното си намусено настроение. Лежеше на палубата, увит в пелерината си, или подбираше най-заслонените места, където пречеше на екипажа и дори когато бе ясно, че спъва работата, отказваше да се премести. Осемте моряци бяха твърде изплашени от репутацията му на кавгаджия, за да го изритат от пътя си. Вместо това го гледаха злобно, пускаха на висок глас забележки за лентяи и често изпадаха в състояние на справедлив гняв. Гретир само им се зъбеше и ги наричаше непохватни смешници и морски лакеи. Като приятел и спътник на Гретир бях искрено засрамен от детското му поведение, но гледах да не се меся. Каквото и да кажех, в това настроение той само щеше да се озлоби още. Затова и се правех, че не чувам, когато моряците презрително ми се подиграваха как търпя за другар такова животно. Стисках зъби, помнейки, че без намесата на Гретир животът ми най-вероятно щеше да приключи в пиянската кавга в Нидарос.
Шишкото бавно плаваше напред и независимо от годинките си даваше всичко от себе си, благодарение на трудолюбивия си екипаж и попътния вятър. За нещастие обаче времето ни изигра жесток номер. Същият източен вятър, който ни тласкаше така задоволително по курса, постепенно се усили. В началото никой не се оплака. Увеличението бе малко и лесно овладяемо. Екипажът свали платната и изглеждаше доволен. Не помнеха Шишкото да се е движил толкова бързо, при това в нужната посока. Привечер вятърът се усили още. Моряците укрепиха въжетата на мачтата, свалиха малко рейката на грота и провериха дали по палубата няма нещо, което евентуално да се развърже и причини щети. По-младите моряци вече изглеждаха леко притеснени. На третата нощ чухме как вятърът стене в платната; а когато слънцето изгря, видяхме че по морето край нас се издигат ред след ред огромни вълни с пенести гребени. Сега се притесниха и старите моряци. Провериха колко вода се процежда през шевовете в трюма. Корабът изнемогваше; над писъците на вятъра ясно се чуваха тежките стонове на по-масивните греди. Към обяд капитанът нареди на екипажа да свали грога и да вдигне импровизирано аварийно платно. Вятърът се бе засилил толкова, че макар и не по-голямо от наметало, то ни бе напълно достатъчно. На кормилото останаха само капитанът и най-опитните членове на екипажа. Всяка насрещна вълна заплашваше да направи кораба неуправляем. И дума не можеше да става да следваме курса си, нито да легнем на дрейф и да изчакаме бурята да отмине. Шишкото бе твърде тромав и щеше да се преобърне, ако приберем платната. Най-добрата тактика бе да се движим по вятъра, така че огромните вълни да се разбиват безобидно под нас.
И сега започна да си казва думата грешката при изграждането на кораба. Един дълбоководен търговски кораб би имал стройна кърма, за да се издига безпроблемно, като чайка, по идещите зад гърба му вълни. Нашият кораб тромаво увисваше на произвола на водната стихия. А морето бе решило да стовари върху ни гнева си. Вълна след вълна се спускаха към широката кърма; усещахме как всеки удар разтърсва малкия ни кораб по цялата му дължина. Гребенът на всяка вълна с рев се разбиваше на пяна на палубата и оттам водата нахлуваше в открития трюм. Дори и най-неопитният мореплавател би разпознал опасността: ако поемеше твърде много вода, корабът ни щеше или да потъне от допълнителния товар, или водата в трюма щеше да го направи опасно нестабилен. Щеше просто да се преобърне и да ни повлече със себе си на дъното.