— Виж, Гретир — му казах. — Като момче живях в тази област познавам местния старейшина, Снори Годи. Нека проверя дали според него има начин да се отмени последната част от изгнанието ти.
— Цяло чудо ще е Снори Годи да е още жив. Трябва да е вече старец. Чувал съм, че е мъдър пазител на реда. Не вярвам да одобри това, че съм нарушил правилата на изгнанието си.
— Снори винаги се е отнасял справедливо с мен — отговорих. — Може да се съгласи да стане посредник, ако му предложиш да платиш кръвнина на семейството на убития. Няма да струва много, нали вече си отбил по-голямата част от присъдата.
Но когато два дни по-късно изложих предложението си пред Снори Годи, отговорът му направо ме зашлеви в лицето.
— Значи не си чул за решението на Алтинга? — попита той.
— Какво имаш предвид?
Бях пътувал цял ден до голямата ферма на Снори, която ми се стори още по-процъфтяваща, отколкото я помнех. Самият Снори бе съвсем побелял, но очите му бяха същите — сиви и наблюдателни.
— На последния Алтинг Торир от Гард, бащата на момчетата, загинали при пожара в Норвегия, повдигна ново оплакване срещу Гретир. Обвини го, че умишлено е убил синовете му. Беше много убедителен и представи пълни подробности за клането. Твърдеше, че деянието е толкова зверско, че Гретир трябва да бъде обявен за скогармадур.
Потръпнах от ужас. В Исландия не използват думата току-така. Означава „горски човек“, извършил нещо така отвратително, че е осъден завинаги да живее далеч от хората. За тази присъда, пълно обявяване извън закона и доживотно изгнание, не може да има нито обжалване, нито помилване.
— Никой на Алтинга не искаше да съди Гретир за това толкова сериозно престъпление, без да изслуша и неговата страна — продължи Снори, — но нямаше кой да говори от негово име, а Торир бе толкова убедителен, че в крайна сметка Гретир бе поставен извън закона. Не можем да смекчим присъдата. По-добре иди и предупреди приятеля си, че е сам срещу целия остров. Ще бъде преследван като диво животно. Всеки, който го срещне, има право да го убие, случайно или умишлено. Освен това Торир обяви щедра награда за главата му.
— Ами семейството на Гретир? — попитах. — Те нямаха ли представител на Алтинга? Защо не го защитиха?
— Бащата на Гретир почина, а най-свестният от братята му, Атли, когото всички харесваха и щяха да послушат, беше убит в смъртоносната вражда, която семейство Асмундарсон води срещу хората на Торбьорн Вола. Ти, Торгилс, също трябва да внимаваш. Не се оставяй да те въвлекат във враждата заради приятелството ти с Гретир. Помни, че по закон всеки, който помага или укрива горски човек, се води съучастник в престъплението му. Моят съвет е за в бъдеще да стоиш колкото се може по-далеч от Гретир. Предай му съобщението ми и се сбогувай с приятеля си убиец. Започни нормален живот. Защо не се установиш някъде? Ожени се, създай семейство.
Бях ужасен. Гретир се бе върнал у дома, вярвайки, че му се полага да води нормален живот. Вместо това задочно бе осъден за престъпление, което бях сигурен, че не е извършил, несправедливост, която щеше да е пагубна за бездруго затворения му характер.
Знаех, че почти няма шанс да оцелее. Никой горски човек не бе доживявал до старини, освен ако не напуснеше завинаги Исландия. Със същия успех можеха да го обявят и за мъртъв. Аз на практика бях изгубил приятеля си.
За моя изненада Гретир дори не трепна, когато научи, че са го обявили за скогармадур.
— Горе главата, Торгилс. Не провисвай нос. За да ме заловят и убият, първо трябва да ме хванат. Не възнамерявам да бягам, а в Исландия имам приятели и съюзници, които ще пренебрегнат решението на Алтинга и при нужда ще ми дадат храна и подслон. Първо ще прескоча тайно при майка ми, а после ще видя как ще се подредят нещата, когато хората научат, че Гретир Силния се е върнал.
— Ще дойда с теб.
— Не, няма, приятелю — възрази той. — Снори мъдро те е посъветвал. Наистина трябва да опиташ да се задомиш. На възраст за женитба си, огледай се за жена, създай семейство. Ако имам нужда от помощта ти, ще те повикам. Междувременно прекрасно мога да се грижа за себе си и сам.
Двамата стояхме на върха на нисък хълм с изглед към закотвения ни кораб. Беше топъл и слънчев, почти пролетен ден. Гретир се наведе, откъсна стиска трева и я метна безгрижно във въздуха. Вятърът улови стръкчетата и ги отнесе.