Другите фермери в областта, все работливи мъже, естествено ме смятаха за непрокопсаник и отбягваха компанията ми. Затова вместо да наглеждам добитъка и кося сено за зимата, аз ходех при моя учител Транд. Някогашният ми наставник в старата вяра живееше само на половин ден път. Сравнен с побелелия Снори, го намерих забележително непроменен; още бе кокалестият, стегнат мъж, който помнех, обличаше се семпло и живееше простичко в малката си колиба с окачените по стената чуждоземски трофеи.
Транд бе чул за завръщането ми и ме посрещна с истинска топлота. Не дошъл на сватбата, обясни, защото му било трудно да издържа на дърдоренето на толкова много християни.
Лесно се върнахме към старата рутина на учител и ученик. Когато казах на Транд, че съм станал поклонник на Один — пътешественика и търсача на знания, той предложи да наизустя Хавамал, песента на Один.
— Нека Хавамал те води — ми каза. — В думите на Один ще откриеш мъдрост и утеха. Твоят приятел Гретир, например, иска да го запомнят. Ето какво казва Один по въпроса:
В друг един ден, когато коментирах кисело Гунхилдур и разочарованието си от поведението ѝ, Транд не закъсня да изрецитира друг от стиховете на Один:
Това ме подтикна да попитам дали самият той се е женил.
Транд поклати глава.
— Не. Мисълта за женитба никога не ми се е нравела, а и когато бях на възраст за женене, бракът не ми бе позволен.
— Как така „позволен“?
— Фелагът, братството, го забраняваше.
— Какво братство? — попитах с надеждата да науча нещо за забуленото в тайна минало на Транд.
Но той само каза:
— Най-великото от всички братства, поне по онова време. Беше в разцвета на славата си.
В случаи като този имах чувството, че Транд усеща как вярата му е в предсмъртна агония и че една цяла ера приближава края си.
— Мислиш ли, че Рагнарок, денят на страшния съд, е близо? — попитах.
— Още не сме чули Хеймдал, часовоя на боговете, да надуе Гялахорн и обяви приближаването на силите на хаоса — отговори той, — но се страхувам, че дори бдителният Хеймдал може да не забележи по-непосредствената опасност. Слухът му е толкова остър, че чува как расте тревата, зрението — толкова силно, че вижда на стотици левги във всяка посока, денем и нощем, но Хеймдал може би не си дава сметка, че истинското разрушение често приближава крадешком, и под прикритие. Хората на Белия Христос са също толкова страховити, колкото гигантите, троловете и стихиите, предсказани в миналото.
— Не можем ли да направим нещо?
— Не е възможно да се промени съдбата, нито да се опълчиш срещу природата — отговори той. — В началото мислех, че християните и староверците имат достатъчно допирни точки, за да живеят заедно. И те, и ние вярваме, че произлизаме от един мъж и една жена. За християните това са Адам и Ева, за нас — Аск и Ембла, на които Один вдъхнал живот. Но опре ли въпросът до отвъдното, вижданията ни коренно се различават. Християните ни наричат мръсни езичници, защото ядем конско месо и принасяме в жертва животни. А за мен няма по-мръсна постъпка от това, да превърнеш един воин в храна за червеите. Воинът заслужава погребална клада, която да изпрати духа му във Валхала, на вечен пир, докато не дойде време да се присъедини към бранителите в деня на Рагнарок. Опасявам се, че ако воините продължат да приемат вярата на Белия Христос, една много жалка армия ще последва Один, Фрей и Тор във великата битка.
През цялото това лято и есента до мен долитаха слухове за кръвния ми брат Гретир. Подвизите му бяха основната тема за разговор на селяните в областта. Когато и да се отбиех при тъста си, за да обсъдим напредъка ми по фермата, той ме гощаваше с последния епизод от делата на Гретир. Само клюките на Одун правеха тези посещения поносими. Гретир ми липсваше, макар и много да внимавах да не издам, че познавам „прокълнатия престъпник“, както го наричаше Одун. Научих, че Гретир е успял да се види с майка си, без другите в къщата да разберат. Отишъл във фермата по тъмно, през една странична врата, и по неосветения коридор, опипом, стигнал до стаята ѝ. Тя с майчина интуиция познала прокрадващия се в тъмното странник. След поздравите му разказала ужасяващи подробности как по-големият му брат Атли бил убит от Торбьорн Вола и хората му. Гретир се скрил в дома на майка си, докато със сигурност научил, че Торбьорн е сам с ратаите във фермата си.