— И знаеш ли какво направил тогава онзи негодник? — попита Одун, сумтейки от възмущение. — Отишъл право във фермата на Вола, посред бял ден, с шлем на главата, дълго копие в ръка и онзи негов лъскав меч на кръста. Нападнал Вола и сина му както прибирали ранното сено. Те веднага разпознали Гретир и разбрали за какво е дошъл. За щастие също били взели оръжията си. Торбьорн и момчето му измислили според тях сигурен план. Вола щял да нападне Гретир, за да му отвлече вниманието, докато синът му, въоръжен с топор, се промъкне зад разбойника и го удари в гръб.
— И проработил ли планът?
Тъстът ми изръмжа самодоволно, като всеки разказвач, хванал слушателите за гърлото.
— Почти — каза. — Една слугиня видяла всичко. Гретир спрял, седнал на земята и започнал да човърка нещо по копието си. Очевадно махал иглата, която придържа острието към дръжката. Не искал в случай, че пропусне целта, Вола да изтегли копието от земята и го използва срещу него. Но когато метнал оръжието по Вола, острието се отделило прекалено рано и дръжката безобидно прелетяла край жертвата. Така Гретир останал само с меч и малък щит срещу големия мъж и момчето. Вола не е получил прякора си току-така, или нещата сега се обърнали срещу Гретир.
— Чувал съм, че Гретир не е от тия, дето бягат — казах аз.
— Така е. Приближил Вола, двамата хванали мечовете и започнали да се дебнат, обикаляйки в кръг. Момчето на Вола решило, че сега е моментът да се промъкне зад Гретир и да забие топора в гърба му. Тъкмо щял да нанесе удара си, когато Гретир вдигнал меча към Вола и засякъл момчето с крайчеца на окото си. Вместо да замахне с меча напред, продължил назад и го стоварил на главата на момчето. Черепът на малкия се сцепил като ряпа. Мезкду временно бащата видял своя шанс и се втурнал напред, но Гретир отбил удара с щита си и го цапардосал косо. Тоя Гретир е толкова силен, че мечът му минал право през щита на Вола, сякаш бил от слама, и поразил врага във врата. Убил го на място. Гретир веднага се върнал при майка си и ѝ съобщил, че е отмъстил за смъртта на Атли. Тя била във възторг и му казала, че е добър син, но най-добре да внимава, защото хората на Вола със сигурност ще потърсят възмездие.
— Къде е сега Гретир? — попитах, опитвайки се да не изглеждам твърде заинтригуван.
— Никой не знае — отговори Одун. — Отишъл при Снори Годи, искал да остане при него, но Снори го отпратил. Носи се слух, че сега Гретир се крие при някой от фермерите в Западните фиорди.
По-късно омразният ми тъст ме уведоми, че Гретир в крайна сметка се озовал в тресавищата, живеел както дойде и се прехранвал, като нападал местните стопанства и крадял овце. Местил се от място на място, обикновено сам, но понякога в компанията и на други един или двама престъпници.
Едва през пролетта отново видях Гретир, при това съвсем случайно. На път към Транд срещнах голяма група около двадесетина фермери. Веднага забелязах, че са силно развълнувани и за своя най-голяма изненада, мярнах сред тях Гретир. Водеха го в средата на въже, а ръцете му бяха вързали зад гърба.
— Ще ми кажете ли какво става? — попитах аз.
— Това е Гретир Силния. Най-после го заловихме — каза един от фермерите, червендалест мъж, облечен в дрехи от домашнотъкано платно. Стори ми се много доволен от себе си. — Един овчар го видял в тресавищата. Събрахме се и го издебнахме. Тормозеше ни с тези свои нападения, но прекали със самоувереността си. Когато го открихме, спеше. Успяхме да се промъкнем достатъчно, за да го надвием, макар и двама от нас да пострадаха тежко в суматохата.
— И къде го водите сега?
— Не можем да решим. Твърде силен и опасен е, и дори вързан, представлява заплаха.
Погледнах към Гретир. Стоеше с овързаните си на гърба ръце и каменно изражение на лицето. Не даде знак, че ме познава. Останалите фермери бяха спрели и продължаваха очевидно започнат отдавна спор дали да предадат Гретир на Торир от Гард и да приберат наградата, или да го отведат на съд при местния старейшина.
— Дайте направо да го обесим — каза някакъв селянин, съдейки по раната на лицето, един от мъжете, които Гретир бе ударил при залавянето си. — После ще отнесем тялото на Торир от Гард и ще приберем наградата. — Част от спътниците му измърмориха в знак на съгласие, но другите изглежда се колебаеха.
Не след дълго щяха да вземат решение и тогава вече нямаше да мога да им повлияя.