— Не ставай глупав — настоях. — Нямаш сметки за разчистване Гретир. Пусни ни да минем с мир. Просто забрави, че си ни виждал.
В отговор Тород стовари дръжката на меча в корема ми и изкара всичкия ми въздух. Строполих се, превит на две на пътя.
Гретир стоеше неподвижен до мига, в който ме удариха. Тогава извади меч и зачака Тород да нанесе първия си удар. От начина, по който Тород го приближи, личеше, че е опитен боец. Скоростта и точността на удара, с който ме извади от строя, бяха забележителни; предположих, че Тород е бил обучен да борави с оръжие достатъчно да се справи с един обикновен селянин. Сега обаче пред него стоеше най-силният мъж в Исландия.
Тород замахна пръв, висок удар, който ако бе поразил целта си, щеше да отдели главата на Гретир от раменете. Почти небрежно Гретир вдигна малкия си дървен щит и сякаш гонеше нахално насекомо, отклони удара. Тород възстанови равновесие и замахна за втори път, към краката на Гретир, с надеждата да го осакати. Гретир отново отби удара, този път с меча си и двете остриета звънко се сблъскаха. При третия удар Тород опита с всичка сила да замахне странично към дясната ръка на Гретир. Без дори да отмести крака, Гретир премести дървения щит и спря удара. Тород, вече задъхан от умора, пробва да го прободе фронтално. И отново щитът отблъсна нападението.
Тород отстъпи назад. В този момент Гретир реши, че му е писнало и че врагът явно сериозно иска да го убие. В абсолютно мълчание, което бе далеч по-страховито и от бойния вик на берсерк, кръвният ми брат се хвърли към Тород и го засипа с поредица тежки удари с меча. Все едно ковач удряше по сгорещено желязо. В нападението му нямаше красота. Не си правеше труд да излъже или прикрие посоката на следващия си удар, а разчиташе изцяло на груба сила. Тород вдигна меч да отбие ударите, но всеки път, когато мечът на Гретир се стовареше на щита, виждах как ръката под него потреперва. Гретир можеше да замахне под щита, към тялото на Тород, или да се прицели в главата му. Не си направи този труд. Просто блъскаше по щита, толкова бързо и силно, че Тород бе принуден да отстъпи назад.
След двадесет-тридесет силни удара, Тород повече не можеше да устои на атаката. Първа се предаде ръката с щита, краката му се трепериха, докато накрая падна на колене, в отчаян опит да удържи зашитата си. Накрая щитът, който бе започнал да се пука и цепи се строши на две и Тород остана коленичил беззащитен в калта.
— Спри! — извиках на Гретир. Вече бях възвърнал самообладанието си. Но предупреждението ми не бе необходимо. Гретир отстъпи назад. Дори не се бе задъхал.
Отидох при мястото, където още коленичеше, превит от изтощение, Тород. Обхванах го с ръка през кръста и му помогнах да се изправи.
— Какво те прихвана? — попитах аз. — Наистина ли мислеше, че можеш да надвиеш Гретир Силния?
Тород дишаше тежко. Ръката, стискала щита, висеше безполезна.
— Надявах се да си върна благоразположението на баща ми — изстена Тород. — Скарах се с него толкова сериозно, че той ми заповяда да напусна дома му. Каза, че преди да ме допусне обратно, ще трябва да докажа на какво съм способен и да направя нещо велико — като да се преборя с престъпник. Нямах представа, че ще налетя точно на Гретир. Това ми го изпратиха боговете.
— Върни се при баща си — го посъветвах, — и му разкажи за случилото се. Натрошеният щит ще докаже, че казваш истината, а Снори определено ще приеме, че всеки, смел дотам да нападне сам Гретир, е доказал на какво е способен. Кажи му и че Гретир има сметки за уреждане само с тези, вдигнали ръка срещу семейството му. Ако е ограбвал или наранявал други, правил го е само за да оцелее.
Когато Тород, куцукайки, си тръгна, Гретир настоя да се върна у дома си.
— От тук до дома на майка ми е само половин ден път — каза, — и точно тук ще дебнат враговете ми. По-лесно ще се промъкна незабелязано сам. А след като говоря с майка ми и решим какво да правя оттук нататък, ще ти изпратя вест къде да ме откриеш.
— Трябва да измислим начин за проверка, че съобщенията, които достигат до нас, са истински — казах. — Хората може да използват дружбата ни, за да ти заложат капан и те накарат да напуснеш скривалището си.
— Както винаги умен и предпазлив — каза с лека усмивка Гретир. — Вестоносецът ще започва всяко съобщение с цитат от някоя от поговорките на Один. Това трябва да е достатъчно.
Върнах се вкъщи, притеснен, че Гретир ще налети на нова засада. А се оказа, че бедата чака пред моята врата.
Едва не ги подминах. Видях ги чак когато се изравних на една ръка с тях. Чакаха ме и макар и неподвижни, бяха опасни колкото дебнещ с кама убиец.
Пред вратата ми бяха побити две дървени фигури. Можех да се досетя кой ги е направил, защото моята бе издялана в интимни подробности. Втората бе по-проста, но нямаше как да объркаш едрите плещи на мъжа. За по-сигурно, създателят им бе изписал с руни „Гретир“. Двете фигури бяха с човешки ръст, определено мъжки, и обърнати в една и съща посока, към вратата. Бяха съвсем близо една до друга и почти се докосваха. Посланието бе ясно за всички; Гретир и Торгилс са любовници.