— Ами Елфгифу? — не можах да се сдържа.
Кяртан ме изгледа проницателно и аз се запитах какво ли точно знае.
— Добре е, но не я виждаме често. Или е в имението на баща си в Нортамптън, или пътува като представител на Кнут.
Тук тромпет свика фелага да се събере в заседателната зала. Кяртан се обърна и каза:
— Надявам се да имаме възможност да си припомним дните в Нортамптън и Лондон.
Залата се пръскаше по шевовете. Да чуят Кяртан, се бяха стекли всички йомсвикинги; и ветерани, и новобранци. Той говори ясно и твърдо, и заради военната му стойка и отнесения му в битка крак, бе изслушан с уважение. Посланието му бе пределно ясно: крал Кнут, владетел на Англия и Дания и законен наследник на норвежкия трон, приканва йомсвикингите да се присъединят към каузата му. Задава се война. Враговете на краля — Кяртан ги описа като клика недоволни графове, забравили клетвите си за вярност, благородници от Норвегия и Швеция и самозвани претенденти за норвежкия трон — събират армия срещу краля. Кнут, разбира се, ще ги разгроми и след победата ще си спомни и награди съюзниците. Очакват ни много трофеи — тук сред събралите се воини се разнесе одобрителен шепот — и почести.
Кяртан напомни на слушателите си за славната история на йомсвикингите. Накрая пусна уловката, която през цялото време бе знаел, че най-много ще изкуши събралите се:
— Крал Кнут толкова ви уважава — обяви, — че ме упълномощи да предложа на всеки от вас по петнадесет марки сребро, ако се съгласите да се биете на негова страна. Половината ще ви бъде изплатена сега, другата половина след битката.
Беше щедро предложение, присъщо за начина, по който управляваше Кнут: предпочиташе сребърните монети пред железните оръжия.
Когато Кяртан приключи, да му отговори се изправи един член на съвета. Предложението според него, е щедро и достойно за щедър владетел, започна. Той самият би препоръчал да се приеме, но по обичаите на фелага, всеки може да се изкаже, независимо дали е за или против. Един след друг йомсвикингите излизаха и се обръщаха към братството. Всички бяха да се приеме предложението на Кнут, което не беше изненадващо — петнадесет марки звучаха изкусително. Обсъждането бе чиста формалност до мига, в който заговори Транд.
Седеше при останалите членове на съвета и когато се изправи, за да изкаже мнението си, сред събралите се възцари тишина. Всички знаеха, че е от оцелелите от Йорунга.
— Братя — започна, — преди да решите дали да приемете или не предложението на краля на Англия, искам пратеникът му да отговори на един въпрос. — Обърна се към Кяртан: — Вярно ли е, че ако се присъединим към армията на крал Кнут, може да се озовем рамо до рамо, или дори под командата на военния наместник на Кнут, предводителя на кралските хускарли, графа, известен като Торкел Високия?
Мъжът до мен рязко си пое въздух. Няколко от по-старите членове на съвета, седнали зад Транд, като че ли се сконфузиха.
— Правилно ли съм разбрал — продължи Транд, — че това е същия Торкел, който преди повече от тридесет години наруши клетвата йомсвикингите и остави братята си сами да се бият с норвежеца Хаакон и флотата му?
В залата цареше мъртва тишина. На няколко крачки от мен някой шепнешком разказваше на съседа си позорния епизод.
Кяртан се изправи, за да отговори. Всички виждаха, че е разстроен. Не бе очаквал това. Въпросът на Транд предполагаше, че нито един йомсвикинг няма да се притече на помощ на човек, предал братството. Ние чакахме. Мълчанието се проточи и премина в сконфузена тишина. Съжалих Кяртан. Беше воин, не дипломат и не можеше да измисли красиви фрази, с които да се измъкне от дилемата.
Накрая заговори, колебливо.
— Да, най-довереният граф на Кнут е същият Торкел, който е бил член на вашето братство. Торкел сега е прославен воин, спечелил богатство и доверието на краля. Вярвам, че трябва да се гордеете с него, не да помните случилото се преди тридесет години.
Думите му не направиха особено впечатление. Усещах растящото в тълпата покрай мен недоверие. Настроението отведнъж се промени и Кяртан също го усети. Знаеше, че мисията му е на път да се провали с гръм и трясък. Огледа йомсвикингите пред себе си. Стоях в предните редици и като всички останали го чаках да продължи. Погледите ни се срещнаха. Кяртан изведнъж обяви:
— Може и да не ми вярвате, но човек от братството ви е виждал Торкел Високия в двора на крал Кнут и може да ви разкаже за него. — Махна ми и след миг изненада и колебание, аз пристъпих до него.
Кяртан ме стисна за лакътя и прошепна:
— Торгилс, в името на Едгар ловеца, опитай да кажеш нещо, което да ги накара да приемат предложението.