Обърнах се към събралите се. Няколкостотин воина ме гледаха с любопитство, а аз едва дишах. За първи път в живота си се изправях пред толкова много хора. В главата ми бе пълна каша. Бях наясно, че стоя между двама мъже, на които съм задължен до живот: Транд, дългогодишен мой учител, и Кяртан, който ми помогна в Англия. Трябваше да открия среден път.
Один ми се притече на помощ.
Изкашлях се и леко заеквайки, започнах:
— Казвам се Торгилс, почитам Один и винаги съм се оставял Той да ме води. Кяртан е мой приятел, познавам го като честен човек и вярвам, че ви носи честно послание. Транд също ми е приятел и ми е разказвал за предателството на Торкел и останалите в битка срещу граф Хаакон. От друга страна, видях колко високо се е издигнал Торкел в двора на крал Кнут и знам, че не би извоювал такава слава и богатство, ако бе умрял на бойното поле. Затова казвам — нека мъдростта на Один ви води. Приемете това като знак. Седемдесет оцелели от фелага ни са били съдени от граф Хаакон, и това е седемдесетата от поговорките на Один.
Тук си поех дъх и изрецитирах:
Кяртан видя шанса си и изрецитира следващия стих:
Сред тълпата се разнесе одобрителен шепот и глас отзад извика:
— Забравете Торкел. Один има други планове за него. Аз съм да приемем среброто на Кнут.
Съветниците се изправиха един по един и подкрепиха предложението на Кяртан. Само Транд не проговори. Стоеше мълчалив, със същото отнесено изражение, както когато се взираше в дирята на кораба ни и мислеше за разгрома в залива Йорунга.
Събралите се започнаха да се разотиват. Кяртан ме дръпна настрани и ми благодари.
— Речта ти реши всичко — каза. — Иначе мъжете нямаше да се бият за Кнут. — После се усмихна. — Харесах това за куция, дето ще язди. Чудя се дали като се върна в Лондон да не кажа на Гисли Едноръкия, че според теб и Один трябва да се пробва като овчар.
— Всемирният отец Один говореше с моите уста. Той промени решението на воините — отговорих аз. Това, което не му казах, че бе след месеца престой в Йомсбург знаех, че новият орден на йомсвикингите никога няма да стане това, което помнеше Транд. Сега йомсвикингите бяха водени от жаждата за сребро, не за слава и те без друго щяха да приемат подкупа на Кнут. Цитирайки Один, дадох на Травд начин да приеме решението им, без да пострада личното му чувство за чест и дълга към падналите другари.
Глава единадесета
Призоваха ни да спечелим петнадесетте си марки сребро в началото на септември. Кнут настъпваше срещу обединените сили на врага; негов посланик привика йомсвикингите да се присъединят към отплавалата от Англия флота. Пратеникът се вмъкна в крепостта ни предрешен като саксонски търговец, защото враговете на Кнут вече бяха заели позиции между нас и мъжа, на който бяхме приели да служим. На запад от Йомсбург многочислена норвежка армия вече нападаше датските територии на Кнут, съюзниците им, шведите, върлуваха из кралските земи в Скане, отвъд Балтийско море. Това оставяше фелага в опасна изолация. Съветът се събра, за да реши как най-добре да посрещнем заплахата. След много спорове бе решено към краля да се присъединят два кораба с най-опитните воини. Останалите йомсвикинги, по-малко от стотина мъже, щяха да останат и отбраняват цитаделата срещу вражеско нападение.
— Остани и довърши обучението си — посъветва ме Транд. Беше прибрал снаряжението си в кожена торба, която му служеше и за спален чувал по време на битки. Спадаше към най-опитните воини на фелага и бе назначен за втори главнокомандващ на единия от корабите ни. Транд бе толкова мълчалив, че беше трудно да отгатнеш какво точно мисли, но речта ми в защита на Торкел Високия като че ли не бе накърнила приятелството ни.
— Вече се записах за експедицията — му казах. — Ако искам да взема среброто на Кнут, ще трябва да го заслужа. А и тренировките започват да стават скучни.
— Както искаш. — Извади меча си наполовина от ножницата, огледа острието и внимателно го прибра обратно. Ножницата беше увита с непрана овча вълна; маслата в козината пазеха метала от ръжда. Като допълнителна мярка Транд уви дръжката с ленена лента, за да „запечата“ пролуката между нея и острието.
— Искам да те предупредя — погледна към мен, — че Кнут ще прати йомсвикингите на бойната линия. За това те обучаваха тук. Но си неподготвен за морска битка. Там няма да се стигне до клиновиден строй и стени от щитове. Морските битки се водят отблизо често са жестоки и хаотични, и за да победиш, ти трябва и немалка доза късмет.