Датчаните бързо зарязаха надеждите за лесна победа. Йомсвикингите може да не ставаха за моряци, но бяха изпитани бойци. Удържахме врага, при вражеско надмощие две към едно. Първата атака посрещнахме умело и дисциплинирано. Спомнихме си наученото и се бихме като братя. Рамо до рамо с непознатия лужик, нарочно забих върха на копието си в щита на следващия атакувал ни датчанин. Инерцията наби острието дълбоко в дървото. После усуках дръжката на пиката така, че щитът да отхвръкне встрани. В този миг лужикът обиграно пристъпи напред и порази незащитения датчанин с бойната си секира в тила, чисто, сякаш убиващ крава в касапницата. Чух го как доволно изсумтява. Дръпнах копието, но оръжието бе здраво заседнало. Зарязах го, както ме бяха учили, върнах се в редицата и свалих бойната секира от лявото си рамо. От всички страни мъже крещяха и ревяха, сред нестихващия тропот от ударите и звъна на метала. Над данданията чух как датският капитан заповядва на хората си да се изтеглят и прегрупират. Изведнъж врагът се озова на една ръка разстояние от нас безредно отстъпващ към борда на кораба си, който после отблъснаха и отдалечиха от нас.
В мига спокойствие, което последва, се обърнах да видя какво се е случило зад гърба ми. И тук първата датска атака бе отбита. Няколко тела лежаха на палубата на другия кораб, който също се изтегляше. Нашите загуби бяха минимални — половин дузина ранени и един мъртъв. Ранените се бяха проснали по палубата и моряшките сандъци и стенеха от болка.
— Затегни редиците! Ще има нова атака — достигна ни викът на Транд. Още бе на горната палуба, щитът в лявата му ръка бе очукан и нацепен, в дясната ръка стискаше окървавена бойна секира. Веднага се разпознаваше — само той не носеше от новите конични шлемове.
Старомодният шлем с наочници като на бухал на Транд ме подсети за знамето. Сега плющеше на вятъра. В разгара на битката не бях забелязал, че бурята ни е застигнала. Небето бе черно от хоризонт до хоризонт. Силен вятър браздеше повърхността на морето, връхлетя ни и старият дракар се разлюля.
И двата кораба сега се носеха по лагуната към плитчините. Мярнах и третия, пристигаше със свежа сила на борда. Скоро съотношението на силите щеше да стане три към едно. Нямаше на какво да се надяваме. Погледнах пак към знамето на Один, но видях само просто бяло парче плат, което бясно се вееше на усилващия се вятър.
Датчаните бяха хитри. Екипажът на новопристигналия кораб го привърза към един от другите в един вид бойна платформа. После прибраха греблата, легнаха на вятъра и го изчакаха да ги доведе до дракара ни. Третият кораб се приготви за ново нападение от другата ни страна.
Привързаните кораби с все сила се забиха в горната планка на дракара. Чух как древното дърво се сцепи. Датчаните скочиха на борда и корабът ни се килна на една страна под тежестта им. Някои спъваха и залитаха, и биваха поразени в тила от бойните ни секири. Но дори само тежестта на тълпящите се зад тях воини придвижи авангарда им напред и разкъса редицата ни. Бяхме принудени да отстъпим и след крачка-две се озовахме гръб до гръб с другарите, които се опитваха да се защитят от нападението от отсрещната страна. Дали от отчаяние или настина вярвахме в клетвата към фелага, но нито един йомсвикинг не напусна редиците. Копията бяха безполезни в ръкопашен бой, затова сечахме със секирите и мушкахме с камите. Беше невъзможно да изтеглиш или завъртиш меч. Захвърлихме натрошените щитове и не след дълго за защита срещу оръжията на враговете започнахме да разчитаме единствено на шлемовете и бирнитата.