Агонизирайки при всяко движение, свалих тежкото бирни. Защитната решетка при гърлото бе попречила на меча да отнесе главата ми. С мъка съблякох кожения жакет и се изтеглих към дупката във фалшборда, откъдето ни връхлетяха датчаните. Спуснах се през отвора в лагуната. Студената вода за миг ме освести. Опитах да плувам, но бях твърде изморен. Реших да се пусна от кораба и се оставя да потъна. За моя изненада краката ми докоснаха земя. Вятърът трябва да бе отнесъл дракара навътре в плитчините. Бавно, полуплувайки, полуходейки, поех към сушата. Краката ми най-после станаха по-сух пясък, залитайки, издрапах до първата туфа трева и се строполих върху нея.
Докато прекосявах първата дюна, се обърнах към дракара и видях искрица светлина. Беше само лумнало пламъче, замря, после пак надигна глава и стана по-ярко. Спомних си катрана, с който корабните майстори освежиха кораба отвън и отвътре. Щеше да гори добре. Така и не разбрах дали Транд запали огъня. Знаех само че до изгрев-слънце ще изгори последният боен кораб на йомсвикингите.
Глава дванадесета
Почти две седмици ми бяха нужни да стигна, или по-скоро да се довлека до сборния пункт на войските на Кнут в Роскилде. Прекосявах земите на граф Улф, за когото знаех, че е предател, затова избягвах всякакъв контакт с хора, заобикалях селата и спях под храсти или на завет край хълмчета. Нямам ясен спомен как измина всеки един ден от това мрачно пътуване, само че нощите ми бяха изпълнени със страховити сънища. Когато валеше, се будех треперещ от студ и страх, дъждовните капки по лицето ми възкресяваха беснеещите буреносни облаци, разгромения гарван и нещо, което тогава ми се стори толкова зловещо, че предпочетох да го прогоня от мислите си — яздеща по вятъра вещица. Няколко пъти можех да се закълна, че Транд стои до мен в сенките, а от крака му се стича поток черна кръв. Лежах омаломощен от отчаяние, чудейки се дали дарбата ми на ясновидец е призовала призрака му от мъртвите, само за да ме убеди за пореден път, че съм сам и на крачка от лудостта. Гладът ме принуждаваше да чукам по вратите на колибите и да моля за милостиня; гърлото ми бе толкова зле, че не можех да говоря. Трябваше да обяснявам какво искам с ръце и хората ме взимаха за глухоням. Понякога ми подхвърляха огризки, но по-често ме гонеха с ритници и клетви, или насъскваха кучетата си по мен.
Накрая от мъките ме спаси Один. Промъкнах се в Роскилде като скитник, мръсен и с безумен поглед, и бях веднага арестуван от един часови. Один бе наредил така, че командир на стражата през този ден да е Кяртан, едноръкия хускарл. Когато ме заведоха при него, той ме изгледа изумен.
— Торгилс, изглеждаш така, сякаш те е дъвкал човекоядеца Нидхогер. Какво, в името на Тор, ти се е случило?
Хвърлих поглед към часовия и Кяртан схвана намека ми. Отпрати го обратно на поста му, след което ме накара да седна и нахраня, преди да разкажа историята си. Успях да преглътна с купа топла овесена каша.
Разказах на Кяртан за засадата и края на йомсвикингите.
— За първи път чувам за това — каза той след дълго мълчание. — Срещнали сте датчаните на толкова затънтено място, че никой не знае за битката. Предполагам, че победителите са се погрижили за раните си и са отплавали. Ако са били изменници, значи ще си траят, защото събитията ги изпревариха.
— Какво искаш да кажеш? — попитах прегракнало.
— Докато ти и йомсвикингите сте се били в Селандия, кралят и флотата му заловиха врага до бреговете на Скане. Имаше голяма битка в устието на река Холи. И двете страни се изкарват победители, но лично аз мисля, че разгромът ни се размина на косъм. Все пак отблъснахме шведите и норвежците, засега. — Замълча, после попита: — Трябва да съм сигурен — кога каза, че беше битката?
— Изгубил съм представа за времето — отговорих, — но трябва да беше преди около две седмици.
— Най-добре ще е лично да разкажеш историята си на краля. Мога да го уредя. Но не казвай и дума на никого, докато не мине аудиенцията ти при Кнут.
— Искам да се видя с Торкел Високия — казах. — Последните думи на Транд към мен бяха да му предам, че позорът от залива Йорунга е измит.
Кяртан ме изгледа.
— Значи не знаеш за промените в двора на Кнут?
— Какво се е случило?
— Не можеш да говориш с Торкел, толкова е сигурно. Мъртъв е. И колкото и да е странно за такъв стар воин, умря в леглото си. Или посланието на Транд ще го достигне само ако двамата се срещнат във Валхала. Смъртта на Торкел беше спънка за Кнут. Кралят го бе назначил регент тук, в Дания, и когато той умря, мястото му зае граф Улф.