Горкият Херфид млъкна, едва се добра до перилото и увисна на един щаг на мачтата, отведнъж се преви напред и се прости със съдържанието на стомаха си. Известно време остана свит, нещастно потръпващ в тази поза. Когато вълните останаха зад нас и корабът се укроти дотам, че да остави руля, капитанът небрежно приближи Херфид и невинно попита:
— Как точно ще наречеш сега морето — „крадец на храна“ или „отдушник за повърня“?
Херфид надигна позеленялото си, бледо лице и го изгледа с непогрешима омраза.
Бирси, седалището на графа на Оркни, бе точно каквото го помнех — скромно поселище от къщи, скупчени зад обрасли с туфи трева пясъчни дюни. Единствената причина за съществуванието на Бирси бе, че се пада на кръстопътя на корабите, плаващи в моретата На Англия, Ирландия и Исландия. Пристанището бе така изложено на неуморните зимни ветрове, връхлитащи го от запад, че местните лодки бяха изтеглени на брега и прибрани в наполовина потопени във вода навеси или зад бариери от камъни и пясък. Капитанът ни нямаше намерение да се помайва на такова опасно място и секунда повече от необходимото — останахме колкото да посетим замъка и изкажем почитанията си на графа, и Херфид да помоли за позволение да остане.
Поредният граф на Оркни също като Кнут бе от новото поколение — енергичен, амбициозен и безскрупулен. Казваше се Торфин и Херфид извади късмет. Младият граф търсеше скалд, който да се погрижи за репутацията му и Херфид получи пробно мястото. Впоследствие — научих — бил назначен пожизнено, след като Торфин чул, че започнали да го наричат „Могъщия“, както го описал Херфид.
За моя най-голяма изненада, бабата на графа, Ейтме, бе още жива. Не я бях виждал от почти осем години. Почти не се бе променила, може би бе само малко по-прегърбена и по-плешива, затова и ходеше със стегнато завързан под брадичката шал. Но умът ѝ бе буден като преди.
— Значи едва не умря в нова битка — изсумтя срещу ми вместо поздрав. Не бях учуден. Ейтме беше прочута волва, магьосница, и знаеше или можеше да предрече почти всичко. Точно тя ми каза, че съм един вид огледало на духовете — че пророческата ми сила се проявява най-често, когато съм с човек, който също притежава дарбата.
— Искам да те питам нещо — казах аз. — Имах едно видение, което не разбирам. Не съм го споменавал на никого.
— Разкажи ми.
— Случи се по време на една морска битка. Изведнъж над главите ни се изсипа ледена градушка. Вятърът, който навяваше града, като че ли бе все в нашите лица и изобщо не пречеше на врага. Духаше така силно, че отклоняваше стрелите и копията ни. Не беше обикновен вятър, всички решиха така. Някои от мъжете от Винландия и Витландия извикаха, че са ни направили магия.
— Ти как мислиш? — попита старицата.
— Мисля, че враговете ни имаха свръхестествен съюзник. Видях я — беше жена, появи се сред градушката. Яздеше по вятъра и в началото я взех за валкирия, дошла да отведе мъртвите. Но тази жена беше различна. Имаше жестоко лице и студени очи, и беше изпаднал в бяс, пищеше срещу ни и ни сочеше с изкривените си като на пръсти. Където се появеше, градът ставаше по-гъст, а вятърът се усилваше.
Ейтме презрително се изсмя на невежието ми.
— Валкирия, как ли не. Не си ли чувал за Торгерд Холгабруд? Нея си видял.
— Коя е тя?
— Транд я познаваше. Появи се при залива Йорунга при първия разгром на йомсвикингите. Тя е богинята-закрилница на северните норвежци. Граф Хаакон ѝ принесъл в жертва собствения си седемгодишен син. От благодарност Торгерд Холгабруд до ден-днешен се връща и помага за разгрома на йомсвикингите. Торгерд е бойна фурия и пие кръв.
Трябва да съм я изгледал скептично, защото Ейтме се пресегна и ме сграбчи за рамото.
— Чуй ме: скоро след клането в Клонтарф в Кейтнес и Фарос видяха знамения. Там валкириите наистина се появиха на староверците — дванадесет валкирии на коне. На всяко място издигнали станове. Вътък и основа им били червата на мъртвите, тежести — черепите, совалката им била стрела. Тъчели и пеели на падналите в боя мъже. Може никога да не си чувал за Торгерд Холгабруд или сестра ѝ Ирпа, но твоите лужици и витландери са били прави. Онзи ден сте си имали работа с волва, някой е привикал градушката и вятъра, и е насъскал Торгерд да се бие срещу вас. Поучи се от случилото се. Бъди нащрек срещу тези, който използват тъмните сили, за да те победят.
След няколко месеца забравих думите ѝ и скъпо платих за това.
Когато пристигнах в Исландия, открих, че Гретир се е превърнал в легенда. Невероятно, но все още бе на свобода и продължаваше да се изплъзва на всички опити да бъде заловен. Истински подвиг, предвид това, че никога не бе обявявана таткова висока цена за главата на престъпник. Торир от Гард бе удвоил наградата и няколко ловци на глави се бяха пробвали, но не успели да докопат парите. Доста забавни разкази се носеха за един от тях. Гретир го надвил и накарал да се съблече и се прибере вкъщи полугол. Имаше и по-невероятни истории, които ми напомниха как с Гретир ограбихме гробищната могила. Твърдеше се, че Гретир бил хвърлил от една скала някаква зла тролка или че плувайки под един водопад, открил великан, който живеел в пещера. Всички бяха единодушни в едно — Гретир сега живее на някакъв остров в северозападните фиорди.