Разказът на фермера ме потисна. Знаех, че Гретир е избухлив и непредсказуем. Сам бях ставал свидетел на достатъчно примери за дебелашкото му поведение. Но преди поне не посягаше на жени. Дори според слуховете, няколко пъти точно жени го съжалявали и укривали в домовете си. Бях отвратен, че е изнасилил заради една прибързана забележка. Започнах да се опасявам, че дългото изгнание е изкарало Гретир от равновесие и той е подивял, и се зачудих какво ли посрещане ще устрои на кръвния си брат.
При следващата тиха нощ платих щедро на фермера да ме свали на Дранг под прикритието на мрака. Той ме стовари на тесния бряг под отвесната скала. Изчаках плисъкът на греблата му да заглъхне и опипом открих дървената стълба, която ми бе описал. В мрака покрай мен чувах шумоленето и драскането на птици, и ноздрите ми се изпълниха с острата миризма на птичи тор. Предпазливо поех нагоре по паянтовите стъпенки. Първата стълба ме отведе до каменна площадка. Опипом открих началото на втора. Зачудих се на самочувствието на Гретир, който явно не ги прибираше нощем.
Спънах се в тялото на часовия вече на плоския връх на острова, докато несигурно си проправях път през туфите трева. Мъжът спеше дълбоко, увит в тежко наметало, полузарит в плитък окоп. Случайно стъпих на крака му. Той стреснато изръмжа и аз по-скоро усетих, отколкото видях, как седна и се вторачи в мен.
— Илуги, ти ли си? — попита.
— Не, приятел — успокоих го аз. — Къде е Гретир?
Полускритият в мрака силует само изръмжа и каза:
— Ами, добре тогава — върна се обратно в дупката си и продължи да спи.
Страхувайки се в тъмното да не падна от скалата, седнах и изчаках да се зазори.
На светло видях, че островът е покрит с трева, опасана почти до корен от овцете. Във всяка посока островът свършваше рязко, в нищото. Единственият подстъп бе зад мен, там където дървената стълба излизаше на върха. А между мен и стълбата проснат като куп парцали спеше часовоят на Гретир.
Станах и тръгнах да търся Гретир. Видях само тихо пасящи овце. Нямаше колиба, нито къща, никакви следи от живот. Стигнах до западната страна на острова. Само след двеста крачки бях при ръба на скалата и ширналото се на няколкостотин метра по-долу море. Виждах как бели чайки кръстосват и пикират далеч под мен, в течението. Озадачен от отсъствието на Гретир, се върнах по същия път и претърсих южния край на острова. Почти бях стигнал най-далечната скала, когато зад един стърчащ от земята голям камък случайно налетях на дома на кръвния си брат. Беше землянка, която приличаше повече на меча бърлога, отколкото на човешко убежище. За покрив служеха три или четири дървета, които трябва да бе намерил на брега, защото на самия остров не растяха дори храсти. Над дърветата имаше слой торфени чимове. Дупка в задната част на землянката служеше за комин. Мястото изглеждаше жалко и неприветливо.
Гретир трябва да бе усетил приближаването ми, защото изскочи от землянката още докато попивах с очи потискащата гледка. Видът му ме шокира. Изглеждаше изтощен и измъчен, косата му на места бе посивяла, кожата — черна от пръста и пушека. Очите му бяха кървясали от застоялия въздух в землянката, дрехите — накъсани и мръсни. Не видях извор на острова и се зачудих откъде намират вода за пиене, да не говорим за пране. И все пак се изпълних с гордост. Нямаше как да объркам самоувереността в погледа, който ми хвърли моят кръвен брат в мига, преди да ме разпознае.
— Торгилс! В името на боговете, това е Торгилс! — възкликна, пристъпи напред и силно ме прегърна. Миришеше, но това нямаше значение.
След миг отстъпи назад.
— Как дойде? — попита с удивление, което след миг се превърна в подозрение. — Кой те докара? И как мина покрай Глаум? — Глаум трябва да бе мързеливият часови, в когото се спънах.
— Цяла Исландия знае, че живееш на този остров — отговори, а не беше трудно да се досетя кой е ятакът ти. Той ме докара снощи. Що се отнася до Глаум, не може да се каже, че приема задълженията си особено сериозно.
В този момент от землянката зад Гретир изпълзя втора фигура. Илуги беше поне десет години по-млад от Гретир, слаб и недохранен, с черна коса и бледа кожа. И той бе облечен в дрипи. Не каза нищо, дори когато Гретир ме представи като кръвния си брат и аз се зачудих дали не храни подозрение относно намеренията ми.