Чисто нова западна кола, черна на цвят, носеше се към него с бясна скорост. Явно червеният светофар действаше на шофьора като на бик. Ако беемвето не беше набило спирачки навреме, Никита щеше да се окаже под гумите.
В мига, в който се чу оглушителното свирене на спирачките, той отскочи назад. Рязко намалявайки скоростта, колата мина покрай него и спря.
Не можа да повярва на очите си. Всичко вече се беше случвало…
Тогава, преди половин година, той беше показал неприличен жест на шофьора. Но сега стоеше кротко, не се закачаше с никого. Но не можа да повлияе на хода на събитията…
От бавареца се изсулиха двама бабаити, огромни, напомпени, физиономиите им — злобни. А в очите им — празнота.
— Ее, ти к’во бе, мизерник такъв, да не си изперкал централно, а? — озъби се единият. — Къде гледаш, бе!
Така. Всичко започва отначало…