— И този бос има ли някакъв дял в бизнеса му?
— Като че ли да. Общо взето, за да проучим ситуацията по-добре, трябва да пратим някоя бригада да навести Чугунов, да му насрочим среща. Тогава всичко ще се изясни окончателно.
— Няма да оставя тази работа така, споко.
Капитана се замисли, но само за момент.
Трябва да вдигне на крак петорката на Витал. Нека те навестят Чугунов. Ако работата стане както трябва, Чугунов ще им даде и апартамента, и ще се бръкне за съответната сума.
Не току-така включи Ник веднага в бойната петорка — на практика без никакъв изпитателен срок, — за да се отрака по-бързо, да натрупа опит. Той трябва да стане главното действащо лице при разчистването на сметките с Чугунов — нали е най-заинтересуван от успеха на акцията.
Ник ще си получи апартамента, а Капитана всичко останало — около сто или двеста хиляди долара. Но щеше да е къде-къде по-добре, ако можеше да получи всичко, а Ник нищо.
Никита се събуди от грубо побутване по рамото. Отвори очи и през замрежения си от махмурлука поглед видя мутрата на Гирата над себе си.
— Рота, ставай! — изкрещя онзи в ухото му.
— Да не си изперкал централно бе, педал? — скочи от леглото Никита.
Замалко щеше да му вкара един на този изрод, но се появи Витал.
— Хайде, слизайте всички долу. Вовата вече чака в колата.
— Какво има? — попита Никита.
— Бичмето се обади. Има една работа, значи. Аа, по пътя ще ти кажа.
Вчера бяха пиянствали до късно и за по-лесно и петимата останаха да пренощуват в новия апартамент. Кой където свари, там заспа. А тази сутрин ги вдигнаха по тревога. Бойна тревога.
— Някакви говеда тая нощ са оправили една наша проститутка във всички дупки и на всичко отгоре я пребили — каза Витал вече в колата. — Счупили са я от бой, направо са я размазали. Пълна слободия, с две думи. Трябва да им свием сармите.
— Наша проститутка ли? Как така наша? — попита Никита.
— Ами така. Тя е под наша закрила, на нашата черняевска групировка… Да не мислиш, че ей така й прибираме парите?
— Мисля, че не.
— Ето защо трябва хубаво да накажем говедата.
— За това няма проблеми — каза Чауса.
Днес той пътуваше заедно с останалите. Запорожецът с оръжията беше оставен на един платен паркинг още вчера.
— Ама никакви проблеми — кимна одобрително Гирата. — Ще ги смелим от бой говедата и за кръчма ще ни дадат някой лев. Трябва да се оправим от махмурлука малко, наистина. В гърлото ми е истински пожар.
— Пожар ли, ще ти дам аз на тебе един пожар! — заплаши го с пръст Витал. — Вчера малко се пооляхте. А по принцип сме на сух режим.
— Сух режим ли? — направи кисела гримаса Вовата. — Да бе, режим. Нека биячите да карат на сух режим. Ония, дето само зяпат по пазарите и търговските обекти. По цял ден само си клатят краката. А нашата работа е вредна. И вместо „вредни“ ни се полага да пийнем за изтрезняване.
Витал реши, че няма смисъл да спори, и си премълча.
Стигнаха до въпросното място. Спряха пред дванадесететажен блок с един вход, около който имаше спретната градинка с пясъчник и детска площадка. Входната врата беше с електронна брава и беше затворена. Добре че се появи някакво момче. То се спря пред вратата и за момент се поколеба.
— Е, какво си зяпнал? — подкани го Гирата. — Отваряй вратата.
— А вие при кого отивате? — измънка онзи.
— Да опънем майка ти! Действай, отваряй!
Гирата се беше подпрял с една ръка на металната врата, а с другата сграбчи момчето за яката и го вдигна от земята.
— Ти чу ли какво ти казвам? — попита го злобно.
— Чух…
Момчето отвори вратата. Качиха се с асансьора на десетия етаж и намериха апартамента, който им трябваше.
Чауса натисна звънеца.
— Кой е? — чу се глас зад вратата.
— Я излизай оттам, говедо такова, че ся ше ти размажа физиономията! — изръмжа Чауса. — К’во си направил бе, гад мръсна? К’ви са тия мизерии, дето сте ги вършили? Я отваряй веднага вратата, нещастник такъв!
— Ей сега ще видиш кой е нещастник! — чу се възмутен глас отвътре.
Вратата се отвори — на стълбищната площадка изскочи як мъжага на около двадесет и пет години. Очите му зачервени от злоба, устата му изкривена от ярост, а юмруците — бягай, спасявай се.
Само че не успя да ги пусне в действие. Чауса го подкоси ловко, момчето се пльосна първо по задник, а после си удари главата в ъгъла на касата. И светкавично получи ритник по ухото — Вовата му оказа честта.