Выбрать главу

— Аха — кимна одобрително Вовата. — Който пак го спомене, кон да му го натресе.

— Вие сте моята гордост, момчета! — тържествено заяви Капитана. — Чух, че ченгетата яката са ви обработвали.

— Нищо особено! — озъби се до уши Вовата. — Гле’й колко зъба ми избиха, гадовете — каза той, показвайки на всички нащърбените си зъби.

— А на мен вътрешностите ми още са на кайма — преви се Чауса.

— А пък аз замалко да забравя как се диша — сухо подхвърли Никита.

— И на тебе ли ти слагаха противогаз на главата? — попита Витал.

— Не, обикновен найлонов плик.

— А на мен ми намъкнаха противогаз и ме биха с палки по краката. Говеда!

— Нищо, един бит струва стотина небити… Вече всички мутри в столицата ще знаят, че за Капитана бачкат точни момчета. И още повече ще уважават Капитана.

Никита се усмихна под мустак. Ето накъде биел хиената. Значи така, ченгетата ги смазаха от бой, умирисаха се на какви ли не гадости в килиите, а за това трябва да уважават не тях, а Капитана.

— Никога не оставям момчетата си в беда — продължи да се тупа в гърдите Капитана. — Дори и да ви бяха лепнали чистката, пак щях да ви измъкна от пандиза.

— Ти какво си мислиш, Капитане, че не го знаем ли — каза Витал. — Зад твоя гръб сме като зад крепостна стена.

— Измъчили са ви ченгетата, изморени сте. Трябва да си починете.

— Наистина трябва да разпуснете малко, момчета, да се позабавлявате — кимна им от предната седалка Бичмето и протегна ръка, за да им даде пари.

Никита получи чисто нова пачка с двадесетдоларови банкноти. Две хиляди долара — никак не беше зле. Но можеше ли с това да се компенсира всичко, което бе преживял?

Тъкмо искаше да върне парите и да каже: „Край, дотук съм“, имаше намерение да излезе от играта, в която го вкара Капитана, но го спря мисълта за входната такса. Ами ако го застрелят направо тук, в колата? Това ще бъде пример за назидание на всички.

Реши да не връща парите и студено погледна Капитана.

— Шефе, мога ли да те попитам нещо?

— Вече можеш. Ти си сигурен човек. Можеш да говориш с мен направо, без заобикалки — каза Капитана и така му се усмихна, сякаш му оказваше някаква велика чест.

— Трябва да изпълня някои задължения към родителите си.

— Ясно, искаш да си върнеш апартамента от ония балък — разбра го от половин дума Капитана и някак странно отклони погледа си някъде встрани.

— Точно така.

— Мисля, че този проблем ще се реши в близко бъдеще.

— Защо сам да се решава? — попита Витал. — Ти, Капитане, само ни спусни задачката за този пуяк и сами ще го изгърбим, няма проблем.

— С този пуяк вече са се заели доста сериозно. И скоро ще го притиснем плътно в ъгъла. Всичко с времето си.

— Кога по-точно?

— Скоро. Така че не бързайте много, момчета, и си почивайте спокойно. Между другото, сауната вече е затоплена. И масата е сложена. Погрижили сме се за всичко.

— А мацки ще има ли? — попита Вовата.

— Че може ли без тях. Избрах ви най-готините момичета.

— Абе то няма лошо, че ще има мадами — изфъфли Вовата, — ама първо трябва да мина през зъболекаря.

Кой знае защо, всички се засмяха.

— Не мога да те разбера, братле — каза Бичмето на Капитана.

Вече бяха изпратили петорката на Витал на заслужена почивка. Върнаха лимузината на собственика й, а самите те се разхлаждаха до басейна в къщата на Бичмето.

— За какво? — мързеливо подхвърли Капитана. Тъкмо беше излязъл от басейна и му беше толкова приятно да се прилича на следобедното слънчице.

— Прибрахме апартамента от балъка, обрахме му мангизите, а ти каза на Ник, че сега тепърва мислиш да го притиснеш.

Капитана се намръщи недоволно. Да, така си беше. Присвои си плячката. Апартаментът беше хубав — с четири стаи, след ремонт, мястото също. Там можеше да свие чудесно гнезденце за любовницата си.

— Защо само залъгваш с празни обещания Ник? — опитваше се да изкопчи истината Бичмето.

— Рано му е още да си връща апартамента. Зелен е още — каза Капитана и махна пренебрежително с ръка. — Трябва да си го изкара с труд. А освен това го взех в бригадата само заради Чугуна. Мислех да го пусна в действие, но не се получи. Наложи се да насъсквам други срещу Чугунов.

— Ама нали Ник беше на топло. Как щеше да го изпратиш?

— Няма значение къде е бил. Нали не натисна Чугуна. От къде на къде ще му давам апартамента? Още е рано, не си го е изкарал.