Нанси Крес
Братовчедите от вчера
За Мора, моя научен консултант
„В тези факти виждаме дълбока органична връзка, преобладаваща в пространството и времето… Тази връзка, според моята теория, е проста наследственост.”
I: S МИНУС 10.5 МЕСЕЦА
МАРИАН
Публикацията беше отпразнувана с парти в офиса на декана, което се смяташе за чест. Дъбова ламперия, шери в малки чашки, касетирани прозорци, гледащи към четириъгълния вътрешен двор — помещението упорито се мъчеше да изглежда като трапезария някъде в Оксфорд или Кеймбридж, задача, закъсняла с няколко века. Партито също упорито се мъчеше да изглежда тържествено. Колегите на Мариан, с изключение на Еван и декана, упорито се мъчеха да скрият завистта си, както и да не поглеждат часовниците си.
— Престани — каза й Еван от прикритието на вдигнатата си чаша.
— Да престана с какво?
— Да се преструваш, че ти е неприятно.
— Неприятно ми е — каза Мариан.
— Не ти е неприятно.
Беше прав наполовина. Тя не обичаше партита, но се гордееше с изследването си, завършило успешно, въпреки че две години генетичните тестове се проваляха, некомпетентните магистранти замърсяваха пробите със собственото си ДНК и постоянно се гoвореше за „щастливите открития” на Баскел, с когото никога не се беше разбирала. Баскел, физик от старата школа, я възприемаше като кучка, която отказва дължимото уважение на висшестоящите и никога не се оттегля от даден спор с достойнство. Много хора, съзнаваше Мариан, я разглеждаха като някакъв вариант на горното. В списъка влизаха две от трите й пораснали деца.
През отворените капаци на прозорците, студентите навън се бяха излегнали на тревата и се радваха на мекото октомврийско слънце. Три момичета с джинсови шорти играеха фрисби, подскачаха към летящия син диск и поглеждаха, за да се уверят, че момчетата, които седяха пред каменната стена, ги наблюдават. Файнбърг и Дейвидсън от Физическия факултет минаха по поляната, увлечени в приятелски спор. На Мариан й се прииска да бъде с тях, а не на парти в нейна чест.
— О, господи — каза тя на Еван. — Току-що влезе Къртис.
Президентът на университета бавно прекоси стаята. Едно време човекът е бил историк и може би затова на Мариан й приличаше на Хенри VIII. Сега той беше университетски политик, не по-малко властолюбив от Хенри, но беше заседнал във второкласен университет, където властта не беше голяма. Мариан нямаше възражения към неговата личност, а към умственото му ниво. Също като Хенри, и той не беше особено умен. И говореше с клишета.
— Доктор Дженър — каза той, — поздравления. Перо в шапката ви и чест за всички нас.
— Благодаря, доктор Къртис — отговори Мариан.
— О, Ед, моля ви.
— Ед — повтори Мариан, но не предложи своето малко име, защото й беше интересно да види дали той го помни. Не го помнеше. Мариан отпи от шерито си.
Еван запълни получилата се неловка пауза.
— Аз съм доктор Бландфорд, на следдокторска специализация — каза той със своя изискан британски акцент. — Ние всички много се гордеем с работата на Мариан.
— Да! И аз бих искал да ми обясните своя иновативен процес, Мариан.
Той нямаше представа за какво става дума. Секретарката му вероятно му беше напомнила, че трябва да се покаже на партито: В деканския кабинет на научния отдел, 4:30, петък, по случай онази публикация на д-р Дженър в — бърз поглед в имейла — „Нейчър", много престижно списание, никой от нашите учени не е публикуван там досега…
— О-о… — каза Мариан, когато Еван дискретно я побутна: „Дръж се любезно!“ — Беше не толкова иновация в процеса, колкото неочакван резултат от някои процедури. С асистентите ми открихме нова хаплогрупа на митохондриалната ДНК. По-рано се смяташе, че Homo sapiens съдържа трийсет хаплогрупи, а ние открихме трийсет и първа.
— Като се разчетат секвенциите на съвременните гени, нали разбирате — каза любезно Еван. — Разчитане на секвенциите и потвърждение.
Всяко нещо, изречено с аристократичен британски акцент, автоматично започва да звучи интелигентно и д-р Къртис изглеждаше съответно впечатлен.
— Разбира се, разбира се. Прекрасни резултати. Перла в короната ви.
— Само още една хаплогрупа — каза Еван с лукава любезност, — наследена от общия женски прародител на човечеството отпреди 150 000 години. Митохондриалната Ева.