— Те действат като вируси, превземат механизма за възпроизводство на клетките… Превземат белите дробове, размножават се и после… жертвите не могат да дишат. Става само за няколко дни. — Ужасна, мъчителна смърт. Внезапно я обхвана ужас: трите й деца се мъчат да си поемат въздух, дробовете им се изпълват с течност и накрая буквално се удавят. И тримата.
— Мамо — попита Райън, — добре ли си? Елизабет, нямаш ли вино или някакъв алкохол?
— Не — отговори Елизабет, която не пиеше. Внезапно Мариан безумно се вкопчи в този факт, сякаш той можеше да спаси света: нейната яка дъщеря, ченгето, обучено в бойните изкуства, така че да повали сто и двайсет килограмов нападател, се отвращаваше от алкохола като викторианска дама. Стереотипите не важат. Светът е по-сложен от тях. Неочакваното съществува — шеф на отдел в Граничния патрул, който не пие! — следователно неочаквано решение може да бъде намерено и за този неочакван проблем. Да.
Това звучеше безумно и тя го знаеше, но не я интересуваше. В момента имаше по-голяма нужда от надежда, отколкото от здрав разум. Денебците с технологии от много по-висок разряд, отколкото хората, не можеха да се справят със споровия облак, но Елизабет не пиеше и следователно Мариан, Смит и — да добавим президента на Световната здравна организация, Центъра за заразни болести и Медицинския научен институт за борба с инфекциозните болести на Американската армия, защо не — могат да победят безмозъчно носещите се из космоса спящи вируси.
Ноа попита с любопитство:
— На какво се смееш, мамо?
Елизабет изстреля:
— Значи дори и тези тъпотии да са истина, какво, ебаси, кара денитата да мислят, че ние можем да им помогнем?
Елизабет не пиеше като ченге, но псуваше като такова.
Мариан каза:
— Те не знаят дали можем. Но в биологическите науки не са много по-напреднали от нас, за разлика от физиката. А споровият облак ще удари Земята през следващия септември. Денебците имат двайсет и пет години.
— Вярваш ли, че биологическите им науки не са по-напреднали от физическите и инженерните им науки?
— Нямам причини да се съмнявам.
— Ако е вярно, значи ние сме техните лабораторни мишки. Те ще изпробват върху нас откритията си, а после ще си седят в орбита или някъде другаде и ще чакат да видят дали ще подейства, а после ще си го занесат вкъщи на своята планета!
— Може и така да се разглежда — каза Мариан, съзнавайки, че по-голямата част от медиите ще го приемат точно така. — А може да се разглежда като спасителна мисия. Те се опитват да ни помогнат, докато още има време, макар и не много.
Райън каза:
— Защо те искат теб? Ти не си вирусолог.
— Не знам — отговори Мариан.
Елизабет още веднъж избухна, скочи и започна да се разхожда из стаята, размахвайки юмруци.
— Не го вярвам. Нито дума, включително и за така наречения „облак”. Има нещо, което не ни казват. Но ти, мамо… ти се хващаш на всичко, което ти казват! Невероятна си!
Преди Мариан да успее да отговори, Ноа каза:
— Вярвам ти, мамо. — И й отправи абсолютно очарователната си усмивка. Той не съзнаваше напълно силата на тази усмивка. Тя излъчваше приемане, прошка, доверие и нежната тъга на залязващото слънце. — Всички ние вярваме на всичко, което каза.
Но просто не ни се иска да вярваме.
МАРИАН
Ноа беше прав. Райън беше прав. Елизабет грешеше.
Споровият облак съществуваше. Макар формално да не беше верен, този термин употреби денебският преводач и той се възприе от астрономите, защото вече им беше познат. Веднага след като денебците дадоха на ООН координатите, състава и скоростта на облака, астрономите по света го откриха чрез спекживотитрален анализ и затъмнението на звездите зад него. Всъщност те отдавна знаеха за него, но бяха допуснали, че е само още един облак звезден прах и е прекалено малък и студен, за да бъде инкубатор на звезди. Траекторията му щеше да го доведе до контакт със Земята, както денебците казаха, приблизително след десет месеца.
Ноа беше прав, като каза, че хората не искат да повярват. Медиите се разцепиха на три фракции. Най-радикалните обявиха, че „споровият облак” е просто безобиден прах, а денебците са замислили, в заговор с ООН и вероятно още няколко правителства, да превземат Земята и да я използват за своите зли, а понякога и иновационни, цели. Втората фракция вярваше, че заплахата от спорите може и да е истинска, но също като Елизабет смяташе, че хората ще станат „лабораторни мишки” в извънземни експерименти за откриване на някакви решения, безполезни за Земята. Третата, научно най-грамотна група, се съсредоточаваше върху по-конкретни проблеми: те не искаха пробите от спорите да бъдат докарани на Земята, тъй като ги смятаха за истинската опасност.