По-тъмно петно в тъмно пространство или леко замъгляване на звездната светлина, излъчваща се зад него. Земните астрономи не можеха с точност да определят размерите му. Те разчитаха на денебските измервания за всичко, освен за единствения факт от първостепенна важност, който човешките сателити в дълбокия космос и човешката изобретателност в стотици обсерватории по света можеха да потвърдят: облакът идваше. Траекторията на най-близкия му край щеше да пресече траекторията на Земята в посоченото от денебците време: началото на септември.
Мариан знаеше, че почти веднага след съобщението на Обединените нации глупостта и безумието ще се възцарят по цялата планета. Копаеха се, строяха се и се продаваха различни убежища, до едно безполезни. Щом вътре можеше да влезе въздух, можеха да влизат и спори. В Кентъки някаква компания започна да обзавежда дълбоки пещери с климатични инсталации, запаси от храна за една година и скъпи легла: подготвяйки ги за палеолитни пещерни хора. Тя не обръщаше повече внимание на този комерсиален сървайвализъм, отколкото на предаваните по телевизията протести, разгневени тълпи, мирни походи или живописни художествени изображения на облака и предполагаемия ефект от него. Тя си имаше работа.
Във вторник Мариан, Еван и двамата лаборанти бяха отведени до пристанището пред специалната мисия на ООН. В подводницата Макс и Джина застанаха пред илюминатора, а може би това беше монитор, който приличаше на илюминатор, за да гледат рибите под водата. Може би рибите ги успокояваха. Но те може и да нямаха нужда от успокояване: Мариан, която беше работила и с двамата преди, ги избра заради уравновесеността им, а не само заради компетентността им. Властите бяха одобрили Макс и Джина, като вероятно ги бяха проучили за чисто съдебно минало и за отношението им към извънземните. Макс, който беше само на двайсет и девет, беше компютърен гений. Джина, на трийсет и пет-шест, болката на италианската си майка, задето още не се е омъжила, беше човекът, който според Мариан правеше най-малко грешки в подготовката, намножаването и определянето на секвенцията на пробите.
— С децата всичко наред ли е? — попита Еван.
— Не, разбира се. Елизабет не желае да напусне Ню Йорк, естествено. — („Да замина? Не съзнаваш ли, че трябва да си върша работата, която е да защитавам гражданите от твоите извънземни?” — По някакъв начин те бяха станали извънземните на Мариан.) — Райън заведе Кони при родителите й във Вермонт, а той се върна при своите лилави върболисти в Канада.
— А Ноа? — попита внимателно Еван. Той знаеше всичко за Ноа; защо, попита се тя за сетен път, споделяше всичко с този двайсет и осем годишен гей мъж, сякаш е неин връстник, а не на Ноа? Нямаше значение; Еван й беше нужен.
Тя поклати глава. Ноа беше изчезнал.
— Всичко ще е наред, Мариан. Той винаги се оправя.
— Знам.
— Виж, скачваме се.
Слязоха от подводницата през страничния вход на Мисията. Каквото и да беше предназначението на новите докове в горната част на кораба, не беше за прехвърляне на медицински кадри.
— Без да пречим на движението отгоре. Адски лесно — каза с възхищение Еван.
— Ах, тези съобразителни извънземни — промърмори Мариан, доста тихичко, за да не я чуе все още облеченият в парадна униформа капитан на подводницата. Размяната на обичайните за тях полусаркастични забележки й действаше успокоително: истинската жаба в илюзорната градина. Преддверието на кораба не се беше променило, само че този път ги посрещна друг извънземен. Беше жена и носеше същия проблясващ енергиен щит върху семплата туника и панталони. Висока, с медна кожа, с онези неестествено големи очи, тя изглеждаше на около трийсет, но как би могъл да знае човек? Имаха ли денебците пластична хирургия? Защо не? Имаха всичко друго.
Освен лечение за спорова болест.
Денебката се представи (учен Джоунс), произнесе стандартната „радвам се, че дойдохте” реч, която изнервящо излизаше от тавана. Заведе ги до лабораторията и веднага си тръгна. Със или без пластична хирургия, Мариан високо оцени извънземната технология, когато видя лабораторията. В нея нямаше нищо непознато, но всичко беше първокласно. Дали я бяха създали по същия начин, по който бяха създали Мисията, или я бяха поръчали от земен доставчик? Вероятно второто, защото най-модерният генетичен секвенсер все още носеше етикет „Илюмина”. Апаратът или е бил поръчан, транспортиран и платен (с какво?) през предишните месеци на преговори, или беше най-бързата доставка в света.
До него на полица бяха подредени епруветки с кръвни проби, всички грижливо етикетирани.