Макс моментално отиде до компютъра и го включи.
— Няма интернет — каза той разочаровано, — само локална мрежа и… леле, той е тежко защитен.
— Нали съзнаваш — каза Мариан, — че това е малка част от научните изследвания, които се извършват на борда на Мисията? Ние няма да правим нищо друго, освен да обработваме митохондриална ДНК, за да идентифицираме носителите на хаплогрупа L7. Ние сме в периферията на голямата картина.
— Хей, нали сме тук — отговори Макс и й се усмихна щастливо. — Жалко само за World of Warcraft. В това нещо няма никакви игри. Какво ще правя в свободното си време?
— Ще работиш — отговори му Мариан, точно когато вратата се отвори и влязоха двама души. Мариан разпозна единия, макар че го виждаше за пръв път. Охрана. Жената беше по-трудна за определяне. Средна възраст, носеше джинси и пуловер, косата й беше вързана с малко прекалено младежка панделка. Но усмивката й беше сърдечна и се излъчваше от очите й. Тя подаде ръка.
— Доктор Дженър? Аз съм Лиза Гитерес, консултант по генетика. Аз ще съм връзката ви с доброволците. Вероятно няма да се видим пак, но просто исках да ви поздравя. Вие сте доктор Бланфорд?
— Да — отговори Еван.
Мариан се намръщи.
— Защо ни е необходим консултант по генетика? Казаха ни, че работата ни се състои само в обработване на кръвните проби, за да идентифицираме членовете на хаплогрупа L7.
— Така е — отговори Лиза — И оттам поемам аз.
— Поемате какво оттам?
Лиза внимателно я изгледа.
— Вие знаете, разбира се, че денебците искат да идентифицират оцелелите членове на собствената им хаплогрупа. Те ги смятат за свое семейство. Концепцията за семейството е от основно значение за тях.
Мариан отговори:
— Вие не сте генетик, а ксенопсихолог.
— И това също.
— И какво ще се случи, след като бъдат идентифицирани отдавна загубените членове на семейството?
— Аз ще им съобщя, че са отдавна загубените членове на семейството. — Усмивката й нито за миг не се помрачи.
— И после?
— И после те ще се срещнат с посланик Смит.
— И после?
— Няма „после”. Посланикът иска просто да се запознае с тези свои братовчеди отпреди шест хиляди поколения. Да си обменят семейни клюки, да измислят свои семейни шеги, да обсъждат непоносимия си чичо Хари.
А, значи тя имаше чувство за хумор. Може би това беше изискване, за да си постави човек етикет „ксенопсихолог” професия, която допреди няколко месеца не съществуваше.
— Приятно ми беше да се запозная с вас двамата — каза Лиза, разшири усмивката си с още един сантиметър и си тръгна.
— Ах, хората тук бързо се появяват и изчезват — промърмори Еван.
Но Мариан изведнъж не беше в настроение за хумор, дори и когато цитатът идваше от толкова подходящ източник като „Магьосникът от Оз”. Тя изгледа спокойно Еван, Макс и Джина.
— Хайде, екип. Време е да се захващаме с работа.
II: S МИНУС 9.5 МЕСЕЦА
МАРИАН
На борда на Мисията имаше още четири научни екипа и никой от тях не се интересуваше от периферната дейност на Мариан. В другите екипи влизаха учени от Световната здравна организация, Центъра за заразни болести, Медицинския изследователски институт на Американската армия, Института за молекулярна медицина в Оксфорд, Института по геномика в Бейджинг, Университета в Кюшу, Клиниката и научноизследователска фондация „Стрипс”, може би най-добрият световен център по имунология. Тук бяха някои от най-известните имена в света на науката и медицината, включително и десетина нобелисти. Мариан не знаеше, но можеше да си представи каква е била политическата и научната конкуренция, за да попадне някой на Мисията. Американците имаха предимство, тъй като корабът се намираше на нюйоркското пристанище, но това от своя страна сигурно беше породило множество политически заплахи и ответни заплахи, пазарлъци и компромиси.
Най-елитната, както и най-многобройна група, работеше върху спорите: герминиране, определяне на секвенцията и изследване на този вирус, който би могъл да убие населението на Земята. Те работеха в камери с негативно налягане и четвърто ниво на биобезопасност: НББ-4. В миналото Съединените щати разполагаха само с две лаборатории НББ-4 — в Центъра за заразни болести в Атланта и в Медицинския изследователски институт на Американската армия в Мериленд. Сега вече имаше трета, чисто нова и напълно оборудвана, ослепителна лаборатория. Пред споровия екип стоеше невъзможната задача да създаде за десет месеца някаква ваксина или друг метод за неутрализиране в световен мащаб на патоген, който не произхождаше от Земята.