— Ти защо не си му казала? — попита Еван.
Тя остави чашата си и подръпна кожата на лицето си. Усещаше я чужда, сякаш принадлежеше на някой друг.
— О, Еван как да ти отговоря? Отначало Ноа беше твърде малък, за да разбере. Двамата с Кайл го осиновихме в глупав опит да спасим брака си. Аз не разсъждавах нормално — това се случва, когато живееш с алкохолик. Може и да е имало някаква сцена за алкохолик и жена му от киното, която да не сме разиграли, но не ми се вярва. Скандали, молби, изливане на всичкия алкохол от къщата, търсене на Кайл по баровете в два часа през нощта… Както и да е, после Кайл умря и аз се мъчех да се справя с този факт, и с децата, и с академичната си кариера, и имаше толкова хаос и деликатни проблеми, че просто не можех да прибавя още едно голямо разкритие. После изведнъж беше прекалено късно, защото Ноа щеше да попита защо не съм му казала по-рано и после нещата някак си ми се изплъзнаха.
— Елизабет и Райън също не са му казали?
— Очевидно не. Ние много си крещим за политика и подобни неща, но на лично ниво сме доста сдържани хора. — Тя размаха неясно ръка из стаята. — Но не чак толкова сдържани, колкото си ти.
— Аз съм британец от определена класа — усмихна се Еван.
— Ти си енигма.
— Не, това се отнася за руснаците. Енигми, опаковани в загадки. — Но внезапно през очите му премина сянка.
— Какво…
— Мариан, нека да попълня малките съобщения и новини, пристигнали докато беше с Ноа. Първо, от денебците: те ще доведат на борда на Мисията всички членове на своя „клан“ — така преводачът нарича хаплогрупа L7 — които желаят да дойдат. Но това вече го знаеш. Второ…
— Колко са на брой?
— Колко сме идентифицирали, или колко искат да дойдат тук?
— И двете. — Броят на хаплотип L7 беше скочил експоненциално, веднага щом бяха идентифицирали първите няколко и можеха да проследят семейните им дървета по майчина линия.
— Идентифицирани са шейсет и трима, включително тримата, за които Джина летя до Джорджия и им направи тест. По-голямата част от хаплогрупата вероятно още е в Африка или е отмряла. От тези, десет искат да посетят Мисията. — Той се поколеба. — Засега само Ноа иска да остане.
Ръката на Мариан застина във въздуха с чаша в ръка.
— Да остане? Той не ми каза това. Ти откъде знаеш?
— След като Ноа си тръгна този следобед, Смит дойде в лабораторията с това съобщение.
— Разбирам — каза тя. Но не разбираше. Тя беше в стаята си и се възстановяваше след мъчителния разговор със сина си. С осиновения си син. Не можеше да каже на Ноа нищо за родителите му, защото не знаеше нищо: запечатани архиви по осиновяването. Дали Ноа беше такъв, какъвто е, поради гените си? Или поради начина, по който го беше отгледала? Поради социалната си група? Поради астрологическия си знак? Най-различни теории идваха и излизаха от мода, но нито една от тях не обясняваше личността.
— Какво ще прави Ноа тук? Той не е учен, нито охранител, нито администратор… — Нито нищо. Самата мисъл я измъчваше. Нейното детенце, загубеното й дете.
— Нямам представа — отговори Ева. — Предполагам, че или ще си намери нещо, или ще си тръгне. Другата новина е, че биологичният екип е напреднал в сравнителното изследване на имунните системи на денебците и земните. Има много графики, диаграми и детайли, но основното е, че има голямо съответствие между нашите и техните системи. Забележително малко генетично отклонение. Различни антитела, разбира се, за различните патогени, а такива има много, затова няма шанс скоро да имаме допир до техните кожи без енергиен щит.
— Значи оргията няма да се състои.
Еван се разсмя. Окуражена от това, както и от алкохола, Мариан попита:
— Ти гей ли си?
— Знаеш, че съм гей, Мариан.
— Исках да съм сигурна. Никога не сме говорили за това. Аз все пак съм учен.
— Ти си американка. Не оставяш неизказано нищо, което не би могло да се изкрещи от покрива.
Замъгленият й мозък се върна към Ноа.
— Провалих се със сина си, Еван.
— Глупости. Казах ти, той ще стъпи на крака. Просто бъди готова за идеята, че няма да тръгне в посоката, в която ти искаш.
Отново същата сянка през очите на Еван. Не го попита нищо; той очевидно не искаше да говори за това, а тя вече достатъчно си беше навирала носа. Внимателно се надигна и се канеше да си тръгне, но следващите му думи я спряха.
— Освен това Елизабет ще дойде утре.
— Елизабет? Защо?
— Среща със Смит за сигурността на брега. Някой е извършил второ нападение в кръводарителския пункт на брега.