Проблемът беше, че е трудно се задържиш на някаква работа, ако днес си смотаният, добродушен Ноа Дженър, на другия ден си Атила, а два дена по-късно си прекалено интелектуален, за да миеш чинии или да отидеш да развалиш пари в бакалията. Емили искаше от Ноа да се задържи някъде на работа. Да плаща част от наема, да мие пода, да й помага да носят чаршафите в пералнята. Да бъде възрастен човек, и то един и същ възрастен човек всеки ден. Имаше право да иска това. Само че…
Той вероятно би могъл да се откаже от захарната тръстика и да бъде един и същ възрастен човек, само да имаше представа кой е този човек. Което го връщаше към същия проблем — той не беше на мястото си никъде. И никога.
Ноа вдигна раницата, в която Емили беше сложила малкото му вещи. Тя едва ли беше оставила раницата пред вратата много време преди идването му, защото щяха да я откраднат. Той слезе етаж и половина надолу по стълбите и излезе на улицата. Октомврийското слънце огряваше раменете му, редицата овехтели сгради и покритите с боклук тротоари на Долен Ийст Сайд. Ходенето, помисли си горчиво той, беше нещо, за което не се изискваше да се вписва. Измина разстоянието от няколко пресечки до Батъри Парк — зеленият оазис на върха на стоманения каньон Манхатън, облегна се на перилата и погледна на юг.
Виждаше очертанията на „Мисията“, която плаваше в нюйоркското пристанище. Е, не самата „Мисия“, а проблясващите светлини на енергийния й щит. Всички искаха този щит, включително и сестра му Елизабет. Той беше непробиваем, освен за ядрена ракета. А може би и за нея: до този момент никой не беше опитал, макар че за двата месеца, през които „Мисията“ плаваше там, три различни терористични организации бяха пробвали с други оръжия. Нищо не можеше да премине през щита, макар че въздухът и светлината вероятно преминаваха. Вероятно, нали така? Дори и извънземните трябваше да дишат.
Когато слънцето се спусна зад хоризонта, сиянието на плаващата „Мисия“ изчезна. Стъмняваше се. Трябваше да се обади, ако искаше да си осигури място за сън тази нощ. На Елизабет или Райън? Брат му нямаше да му крещи толкова много, но живееше извън града, в същото малко градче на река Хъдзън, в което беше колежът на майка му. Освен това Райън често пътуваше и работеше на терен като служител на Агенцията за защита на дивата природа. В този момент Ноа не беше в състояние да понесе лигавата му, бъбрива жена. Значи оставаше Елизабет.
Извади евтиния си телефон и набра номера на сестра си.
— Ало? — чу се резкият й глас. Родила се е гневна, винаги казваше майка им. Е, в такъв случай Елизабет си беше намерила подходяща работа.
— Лизи, Ноа се обажда.
— Ноа.
— Да. Имам нужда от помощ. Мога ли да спя при теб тази нощ?
Той отдръпна телефона от ухото си в очакване на атаката. Безотговорен, мързелив, безгръбначен… Когато свърши, Ноа каза:
— Само за тази нощ.
И двамата знаеха, че лъже.
— Хайде идвай — отговори Елизабет и затвори телефона, без да каже довиждане.
Ако в джоба си имаше повече от няколко долара, Ноа щеше да потърси дилър на захарна тръстика. Но тъй като нямаше, си тръгна. Излезе от парка, почувства игличките на вятъра по лицето си и отиде в метрото, което щеше да го отведе до апартамента на Елизабет в Горен Уест Сайд.
МАРИАН
Агентите на ФБР любезно отклониха всички въпроси на Мариан. Любезно конфискуваха мобилния телефон и айпада й, качиха я в луксозен черен автомобил и по Магистрала 87 я отведоха до Ню Йорк. Прекосиха града и спряха на пристанището в Долен Манхатън. Врати с въоръжена охрана контролираха достъпа до силно укрепена сграда в единия край на пристанището. Любезно я претърсиха и й взеха отпечатъци. После любезно я помолиха да чака в стая без прозорци, обзаведена с няколко удобни стола, маса с кафе и бисквити, окачен на стената телевизор, включен на CNN. Новините в момента отразяваха времето във Флорида.
Извънземните пристигнаха преди четири месеца. Корабът им се беше появил бързо откъм слънцето, което забави откриването му и той бе забелязан едва няколко седмици преди пристигането си. Първоначално корабът беше сметнат за астероид и настъпи паника, че ще се удари в Земята. Когато беше обявено, че астероидът е всъщност извънземен кораб, паниката намаля в някои среди, но се засили в други. Космически кораб? Извънземни? Мобилизирани бяха армиите по света. Разработени бяха комуникационни стратегии, които веднага бяха подложени на хакерски атаки от страна на любопитните и технологично софистицираните. Седем различни религии обявиха края на света. Фондовите и стоковите борси се сринаха, възстановиха се, покачиха се, отново се сринаха, също като брулена от ураган тръстика. Правителствата мобилизираха и поставиха на свое разположение най-видните си лингвисти, биолози, математици, астрономи и физици. Физиката изживяваше разцвет. Хората ликуваха и се страхуваха, молеха се и се самоубиваха, изпращаха балони по посока на Луната, където извънземният кораб накрая се установи в орбита.